Лира Литературно-рекламна Агенция
Дан Браун е американски писател, роден през 1964 г. Инферно” е шестата му книга. Всичките му произведения до момента са били изключителни бестселъри и са преведени на български. За разлика от други автори на трилъри, Браун пуска нови книги през няколко години, което е показател, че не работи с писатели в сянка. Часове след публикуването на „Инферно”, Браун говори пред businessweek.com
Колко време ви отне да напишете „Инферно”?
– Около 3 години, включително проучванията.
А сте казвали, че не обичате писането. При положение, че отдавна не ви се налага, защо продължавате?
– Трудно е да се обясни, но обичам да имам нещо написано. Обичам да изследвам различни теми и обичам да вдъхновявам други хора с теми, които вдъхновяват мен. В този случай, споделям вълнението си за Данте, Флоренция, бъдещето.
Защо Данте?
– Винаги съм знаел, че ще пиша за него. Чак след като Данте изгражда структурирана, жива представа за Ада, хората са си казали: „Трябва да ходя на църква!”. Вече грехът започва да плаши. Аз смятам, че той е открил Ада.
Данте смятал, че гордостта е най-големият грях. Кой е най-големия грях за вас?
– Леност. Животът е кратък и човек трябва да го изживее, да направи нещо през това време. Имаш само един шанс да допринесеш, да проведеш диалог в най-добрия случай.
Кое е най-трудното в изграждането на един трилър?
– За мен е да го направя актуален в реалния свят. Аз използвам истинска история, истински, реални локации, наука. Разказвам за фиктивни персонажи, но това, с което те се занимават, е истинско.
Има ли трилърът бъдеще?
– Всеки ден имаме трилъри пред себе си, които наистина се случват. Това, което правят писателите, е да отстранят скучните части. Писателите създават съспенс като съкращават реалността, подреждат я по-различно и поставят уловки. Историята завладява, когато сам се опитваш да съединиш точките – а не когато те са съединени пред теб на страницата.
С „Шифърът на Леонардо” вдигнахте летвата ужасно високо. Сега по-лесно или по-трудно ви е да продължите напред?
– От една страна сега имам достъп до хора и места, до които нямах преди. Но от друга, вече има много повече бюрокрация – налага се да карам хората да подписват декларации за конфиденциалност. Искам всичко, свързано с процеса на моето писане, да остава в тайна. Трябва да създавам объркване. Задавам най-различни въпроси, които нямат връзка с книгата, за да не подсказвам, какво точно търся. Пътувам до места, които няма да бъдат в книгата. Така хората нямат идея за какво точно ще пиша.
Значи няма смисъл да ви питам върху какво работите в момента.
– Ще ви отговоря, но няма да съм искрен.
Какви са негативните страни на публикуването на книга като „Шифърът на Леонардо”?
– Има много напрежение. Вече има много хора, които разчитат на мен да напиша прекалено добри книги. Но пък какъв лукс е да знаеш, че това, което пишеш, има собствен живот!
Защо символите притежават такава мощ?
– Те могат да съдържат огромни концепции, без да носят товара на езика. Те са универсални
Защо Робърт Лангдън носи часовник на Мики Маус?
– Този толкова сериозен професор трябва да си напомня, че не трябва да приема всичко насериозно. Така аз сам си напомням същото нещо. Аз приемам работата си на живот и смърт, но какво се случва с тези книги, след като излязат – трябва да се дистанцирам. Ще загубя разсъдъка си в противен случай.
В „Инферно” е пълно с умни хора. Но изглежда, че колкото по-умни са, повече страдат. Защо?
– От една страна, невежеството е благословия. Колкото повече разбираш света, толкова повече се тревожиш, като виждаш накъде е тръгнал. В известна степен, всички ние живеем в отрицание.
Книгите на Дан Браун тук
