Искам моята книга да бъде „Голям американски роман“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Въведох в гугъл израза „Голям европейски роман“ и се оказа, че няма такъв все още.
Трябва да бъде голямо, епично обобщение на европейската история през строгата перспектива на хората, живеещи и работещи в Брюксел, да кажем. Или в Париж, Лондон, Берлин, Загреб, Мадрид, Варшава и всички останали столици в Европа.
Искам да построя романа като периодична таблица. Знаете за Менделеевата таблица. Така направи италианецът Примо Леви: всяка глава съответства на отделен химически елемент. И така – всяка глава от моя роман щеше да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в някаква изкусна европейска периодична система. С персонажи, които търсят всепоглъщащата любов, многообещаващи и не¬търпеливи. Или обратно, все още подвластни на миналото си и поради това мъдри и тъжни.
Искам да опиша красотата на администрацията, еротиката на Брюксел и неговия делови живот. Да покажа как по конгресни центрове, летища и хотели хората се търсят – ние се търсим, и макар и съвсем непознати – как се опитваме да се усетим. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как словоблудстваме, докато се изследваме взаимно. И как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Чувстваме, че така тайните ни са в сигурни ръце. Португалецът Песоа говореше за мравките, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си ан¬тени, функциониращи хиляди пъти по-добре от на¬шия сложен език – неимоверно непрозрачен, предпоставящ невъзможност за разбиране“.
Всеки познава библейските чудеса, разказа за насекомото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за променливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традиция¬та на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…
Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено кра¬чат по улиците ни.
„Голям европейски роман“ тук