Лира Литературно-рекламна Агенция
Романите на Ма Дзиен са мощен коректив на себелюбивите възгледи на Запада за съвременен Китай
Бащата на Ма Дзиен, земевладелец в Китай, бил известен като ценител на чая. Когато го арестували в началото на Културната революция, счели за подходящо да го екзекутират като го лишат от течности. Ма, сега на 50, бил 14-годишен по онова време и израснал с чувството за преследване и страх, причинени на семейството му.
Той разказва тази история в пищната чайна на елегантния хотел „Найтсбридж“, като с кимване признава колко парадоксална е тази обстановка, осъзнавайки болезнено – и не без известно безпокойство – огромния път, който е изминал оттогава.
– Да живееш в Лондон е все едно да си на луксозен круиз – обяснява Ма чрез своята партньорка и преводачка Флора Дрю (английският му след пет години в Лондон все още не е на ниво, позволяващо да се води разговор). – В момента живея доста удобно, но не мога да контролирам накъде ще се развият нещата, пък и никога нямам усещането за удобство, което изпитва човек, стъпил и с двата крака на земята. Това мога да почувствам само когато се върна в Китай.
Фактът, че този дисидент, заслужил овациите на мнозина и охарактеризиран от нобеловия лауреат Гао Синдзиен като “един от най-важните и смели гласове в китайската литература”, е изобщо тук и че книгите му са на разположение на английския читател, се дължи на нещо, което по-романтично настроените биха назовали съдба.
Ма Дзиен се премества в Хонконг през 1986 г., когато Дън Сяопин започва натиск върху зараждащата се културна отвореност на Китай. Първият роман на Ма, критично описание на посещението му в Тибет, е забранен, а авторът сочен като пример за “буржоазен либерализъм” и “духовно осквернение”.
По времето, когато Хонконг е върнат на Китай, Дрю завършва китайска филология, работи върху документален филм и интервюира Ма, който организира протест на писателите и хората на изкуството, насочен срещу връщането. След срещата с него, тя започва да чете произведенията му и, въпреки че няма опит с литературния превод, се убеждава, че книгите му могат и трябва да стигнат до английския читател.
Когато се премества при нея в Лондон, той започва да работи върху мемоарния си текст “Червен прах” – историята на тригодишното му пътуване из една от най-затънтените китайски провинции, по време на което той неколкократно сменя самоличността си, за да се скрие от милицията. В продължение на две години той пише, а Дрю превежда едновременно с това; книгата печели наградата Thomas Cook Travel Award през 2002, разпродадени са над 50 000 копия, отзивите са повече от ентусиазирани.
Сега Дрю току-що е завършила превода на “Майсторът на фиде”, първия роман на Ма, който ще се появи на английски, който хронологически следва “Червен прах”.
”Червен прах” разказва за края на 80-те години. – Беше време на напъпващи надежди и отваряне, а хората търсеха нови пътища – казва той. – Последва касапницата на площад Тянанмън (през 1989 г.) и действието на “Майсторът на фиде” се развива след разбиването на тези надежди. Върнах се по време на студентския протест и това, което ме шокира най-силно, беше как същите хора, които хранеха и подкрепяха студентите, сега ги предаваха на милицията след погрома. Исках да разбера как китайците могат да позволят животът им да бъде така смазан от страха.
“Майсторът на фиде” е поредица от истории, които един професионален писател разказва на приятеля си в една нощ на запой. Професионален писател в този контекст означава автор на официалната пропаганда. – Обикновените хора в тези истории са сенки на реални хора, които съм наблюдавал – казва Ма и обяснява, че докато героите му може да изглеждат шаржирани (преувеличени), реалността в Китай е по-абсурдна отколкото той вероятно може да опише.
(Ограниченията на политиката за едно дете, например, са докарали хората до такива крайности в поведението, които никой писател не би дръзнал да измисли сам. На някои места женските зародиши за станали деликатес, продаван под тезгяха.)
Китайските писатели, казва той, имат отговорността да въстанат срещу репресиите на свободната мисъл, точно както и не могат да отвърнат очи от смъртта и страданието на своята страна, теми, които подхваща в романа.
Въпреки това, “Майсторът на фиде” е написан в духа на мрачен, често гротесков хумор – склонна към самоубийство актриса е изядена на сцената от тигър; баща, отчаяно желаещ син, постоянно се опитва да изостави сакатата си дъщеря, но бива осуетяван от домашния й инстинкт – мрачна картина, пронизвана от проблясъци на човешка издръжливост, приятелство и обич. Все пак, няма лесен оптимизъм; надеждата е удобство, което се среща рядко – като сапун западно производство.
Книгите на Ма са все още забранени в Китай, въпреки че “Червен прах” е издаден под псевдоним, но самият той е свободен да влиза в страната и планира да се завърне през лятото, за да запознае своята двадесет и шест годишна дъщеря от първия си брак с Джак, малкия им син с Дрю.
Въпреки че би желал да се върне за постоянно в родината си, той оценява перспективата, която отдалечеността му позволява; следващият му проект е роман за пациент в кома, ранен на площад Тянанмън, който се събужда в двадесет и първи век, за да открие, че цялата му страна изглежда също е в кома.
– Имаме една поговорка: колкото по-далеч стоиш от планината, толкова по-ясно я виждаш – казва той. – Китай е напълно лишен от себеосъзнаване и като човек, живеещ извън това общество, нося отговорността да пиша за него така, както го виждам.
Творчеството на Ма осветява, едновременно човешки и яростно, някои от най-прашните кътчета на едно затворено и често забравяно общество. Книгите му са важен коректив за колективната ни съвест, в момент, в който засиленият комерсиален интерес към Китай се опитва да прикрие жертвите – било то индивидуални човешки жертви или жертви на демокрацията, както се случи в Хонконг през последната седмица – на този режим, все още непонятен за онези, които считат свободата за даденост.
Нищо чудно, че той говори за отговорността на писателя – фраза, която твърде рядко чуваме от британските романисти.
