Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Оркестров и хоров диригент, педагог, музикален писател, общественик – немалко са хипостазите на проф. Емил Янев,
чиято 80-годишнина отбелязахме наскоро. Писателят и журналистът Иван Вълов е имал добрата и твърде навременна идея в продължение на една година да осъществи 12 разговора с маестрото и така да съхрани чрез неговото слово не само богатата му и интересна житейска и творческа биография, но и един период от историята на българската музикална култура. А този период е забележителен по своето развитие и мащаби. Жалко е, че днес управляващите започнаха най-безжалостно да рушат граденото с години от държавата и от няколко поколения всеотдайни български музиканти. Едно от безспорните имена сред тях е проф. Емил Янев. Личност с цялостен облик, оценката за когото не може да предизвика спорове и разногласия. У този пределно честен творец и човек делото не се различава от словото, а словото му е винаги честно и продиктувано от съвестта. Такъв го виждате и в тези 12 пространни разговори, водени деликатно и умело от Иван Вълов.
Много неща могат да се научат от тях – освен богатата информация за различни събития, за наши и чужди музиканти и културни дейци, тук е и картината на времето от началото на кариерата му, трудните, но градивни за българската музикална култура години от 1950 до преврата от 1989 и кризисните години на още неприключилия преход.
Тук ще изброя само част от институтите, за които проф Емил Янев е работил: Софийската и Плевенската филхармонии, хоровете „Г. Кирков”, „Трудова песен” и „Хр. Морфова”, младежкият оркестър на Софийското музикално училище, академиите в София и Пловдив и не на последно място – чудесният Колегиум Музикум „Банкя”, /просъществувал трийсет години, след което ликвидиран!/. Една дълга и плодотворна кариера в услуга на българската музикална култура. Предполагам, че броят на музикантите, с които е работил Емил Янев е впечатляващ, както и на неговите ученици и студенти.
Бих казал, че книгата е много интересна и любопитна и като четиво. Маестро Янев притежава не само душевно благородство / винаги е отдавал заслуженото на своите колеги, без капка завист и опити за омаловажаване на успехите им!/, както и едно приятно, елегантно чувство за хумор.
Мисля, че мащабите на една личност се определят не само от това, което е създал / а Емил Янев е градил оркестрови и хорови формации, обучавал е млади музиканти, написал е редица книги, които ще останат след него/, но и от това – как е проживял своя живот, какво значение е имала неговата личност за съвременниците, какво е сторил той да подбуди околните към хубавото и съвършеното. А със своята творческа дейност и с поведението си той винаги е успявал да направи това.
