Това не е протест, а процес…

24.02.2013 Критика

На 24 февруари в големите градове протестираха хиляди българи – без агресия, но с решителност България да се промени. Представяме ви мнения по темата на живеещия в САЩ писател Захари Карабашлиев, поетесата Маргарита Петкова и писателя Алек Попов.

Захари Карабашлиев:
„Мисля, че оставка на правителство няколко месеца преди избори е безотговорност. Те са там, за да работят. Толкова. Никой не им е търсил оставката. То е като да си екипаж на кораб и малко преди да ти изтече контрактът да искаш да слезеш само защото притъмняло и излезли големи вълни. Ами ще трябва да се бориш, да държиш курса. Не го разбирам. Кой капитан си тръгва пръв?

Проблемът е колкото в непропорционално високите цени на тока, толкова и в безобразно ниските доходи на населението ни. Протестите имаха сериозен ефект. Но подмяната на едни лица с други няма да доведе до резултат. Нужно е промяна в системата. Всякакви ретроградни ревове за „национализация“ и т.н. са изместване от реалния фокус на дебата, а именно – как да се повиши стандартът на живот на българина.
Бедността не е български проблем, а световен. Ние сме недоволни, че хладилниците ни не са пълни с каквото ни се иска, докато за по-голямата част от човечеството няма хладилници. Нашият български проблем е, че ние няма причина да сме бедни – имаме чудесни географски условия, които кой знае защо не успяваме да превърнем в национален капитал. Колкото за недоволството – то се е превърнало в някакъв национален рефлекс, втора природа. Познавам българи, които в България бяха недоволни, че нямат коли, а в Калифорния са недоволни, че нямало обществен транспорт. Искам да кажа, че каквото и управление да дойде, недоволници ще има – явно у нас хората намират утеха в това да са перманентно неудовлетворени. Истината е, докато едни хора бяха заети да крадат държавата или да се избиват по улиците, а други като мен да оцеляват навън, израсна цяло поколение деца с полубезработни бащи, псуващи телевизора, поколение без положителни модели на поведение. Тревожно е. Но пък именно това е поколението, в което аз по някаква необяснима причина вярвам. Ако ние, българите, успеем да трансформираме недоволството си в самовзискателност, цена няма да имаме.

Докато навсякъде в свободния свят интелектуалци, творци, артисти, предприемачи са се изправяли и вземали позиция в конкретния политически дискурс (Ноам Чомски, Уорън Бъфет, Боно, Шон Пен, Норман Мейлър, Гор Видал, Орхан Памук, Гюнтер Грас и т.н. ) у нас хората на словото, с много малки изключения, са политически нерелевантни. Навремето комунистите трябваше да се справят първо с интелектуалците си – да ги спечелят на своя страна или да ги натикат по лагери и прогонят. В наши дни това не е необходимо – те са се самомаргинализирали. А политиката е отговорна работа, не бива да я оставяме току-така в ръцете на политици.

Това, което искам да кажа, е, че ерозията на Варна/България е не само в свлачищата край Черно море – тя е морална ерозия. Истината е, че този град (разбирай тази държава) губи чара си, достойнството си, възможностите си, настоящето си, перспективите си, бъдещето на децата си. И всичко това заради интересите на шепа хора, готови на всичко да задържат позициите си, защото са имали топки да си ги извоюват, когато е можело. Имаме красив град (държава) с чудесна география, хилядолетна история и мнозинство от прилични, работливи, интелигентни хора. Но само това не е достатъчно – градовете имат нужда от своите граждани. И то в будно състояние. Може би гражданското неподчинение е един от начините да се тръгне отнякъде. Но не е достатъчно.
Сега има нужда от тотален граждански натиск върху властимащите”

Пред 24chasa.bg

Маргарита Петкова:
„Народът искаше хекатомба. Бойко Борисов първо обясни, че няма да даде оставка, после, в неговия стил, взе, че я депозира. И тогава площадът пред Народното събрание рехаво бе залян от множество еднотипни прясно отпечатани плакатчета „Искаме си Бойко!“. И – за пръв път! – от флагчета и знамена. На партия ГЕРБ. До този момент единственият флаг, развяващ се над протестираща България, беше родният трибагреник! Под него вървяха хората, нему се уповаваха, чрез него се идентифицираха, че са народ, а не мърша, както в пристъп на лично негодувание го бе оприличил дядо Славейков. Не отричам правото на електората на ГЕРБ да протестира против оставката на кабинета, избран с гласуваното от него доверие. Е, малко в повече ми дойдоха трите трактора, щастливите прасенца и слизащите от луксозните автобуси спонтанно организирали се защитници на премиера, но това е въпрос на вкус. Не натрапвам моя никому. „Бойко, не ни оставяй на кръвопийците!“ издигнаха своя поплак негодуващите пред Народното събрание. Премиерът им благодари, помоли всеки, който го обича, да си отиде вкъщи, и призова към ред и никакви провокации. Отговориха му с „И преди, и сега Бойко е върха!“. И се натовариха в автобусите. Дотук – добре.
ОБАЧЕ! Протестите не спират. Народът не иска да го управляват партии, от чието верижно управление той не е доволен. Народът търси алтернатива. Народът чака нов месия. На хоризонта такъв не се вижда. Народът иска: нова конституция, Велико народно събрание, кръгла маса, Исландска революция… Народът ИСКА „Да си върнем България!“. А България винаги е била на народа. И затова той е не в кръчмата или под юргана, а на улицата. Където е вече много, много хлъзгаво. Ледът се пропука, господа… Но дали ще рукнат буйни пролетни води, които да изчистят и пречистят лицето на България, или ще ни залеят калните потоци от близко и далечно минало… не знам. Моят плакат е: „Хора, МИСЛЕТЕ!“.

Пред 24chasa.bg

Алек Попов:
Това е доказателство, че обществото е живо. По същия начин, както икономическите кризи са неотменима част от икономиката, така и политическите кризи са част от политическото. Не боледуват само умрелите. Това не са приятни моменти, но се боя, че са неизбежни. Обществото се движи напред чрез кризи и тяхното преодоляване. Ако популизмът вземе връх, разбира се, може да се случи тъкмо обратното. Истината е, че в България се живее тежко не от днес, но най-тягостна като че ли е липсата на особена перспектива. Фактът, че вече години наред с настъпването на зимата основна тема в медиите стават сметките за отопление и ток, е изключително унизителен за цялото общество. В мизерията няма и не може да има стабилност. Иначе българите са по-скоро умерени и разумни хора. Но трябва да сме наясно, че само модернизацията, в съчетание с едно по-хуманно отношение към човека, могат да направят живота в България по-добър.

Нашата държава обаче предпочита да изхарчи милион и повече лева за някакво тъпо туристическо лого, вместо да направи по-видими книгите, които все още се създават на български език! Крайно време е да се създаде някаква институция от сорта на Национален фонд за литература, който да подкрепя литературните проекти по същия начин, както сега се прави с филмовите. Добрата литература е в основата и на киното, и на театъра. Тя е в състояние да предизвика траен интерес към дадена страна и да спечели симпатия и уважение към нея.