От утре, 25 февруари, на българския книжен пазар излиза новия роман Джъстин Кронин „Дванайсетте”. Книга още с публикуването й в САЩ влезе топ 10 на най-продаваните заглавия. Авторът на пожъналия голям успех трилър „Проходът” разказва пред Стефани Крос защо открива надежда в постапокалиптичните истории. Интервюто е предоставено от българския издател „Intense“.
–––––––––––-
Историята за появата на свръх успешния роман от 2010 г. на Кронин „Проходът” е известна. Изпълнявайки желанието на малката си дъщеря да напише книга за момиченце, което спасява света, живеещият в Тексас университетски преподавател написва тухла от 800 страници с кървава фентъзи история, която му носи 3,75 милиона долара за трилогията и продажби от 200 000 копия само в Обединеното кралство. Сред почитателите на преведения на повече от 40 езика роман е и Стивън Кинг, който позвъни на Кронин по време на едно телевизионно интервю, за да изрази възхищението си от книгата. Затова, когато се срещнахме с Кронин, го попитах дали знае какво е мнението на Краля за „Дванайсетте”, продължението на „Проходът”. „Не знам. Изпратихме му копие, не помня преди колко време,” отговори ми той с искрено любопитство. „Това е велико преживяване в живота ми. Гласът свише, чут по време на интервюто в телевизията.”
––––––––-
Срещам се с Кронин в слънчев неделен ден във Филаделфия. Авторът, който това лято навърши петдесет, понастоящем е на обиколка из Съединените щати и признава, че е поуморен. „Налага ми се да отделям доста време, за да преценя кога ще мога да поспя”, споделя той умислено. В „Дванайсетте” обаче не се чувства ни най-малка следа от писателска умора. Зрелищен и завладяващ, романът се връща към „Годината на Нула” от „Проходът” – периодът, когато създадените от учените вампири (или „вирали”) плъзват из Америка, след което се прехвърля почти сто години по-късно, за да проследи живота на няколко групи оцелели.
Както е облечен в джинси, мокасини и небрежно си играе с очилата си, не е трудно да повярваме на Кронин, когато описва себе си като „домошар”. Признава, че успехът на „Проходът” му е помогнал „да посрещне някои материални ограничения”, но твърди, че всекидневието му като цяло не се е променило. „Писането е работа, човек трябва редовно да я върши”, казва той.
Но ако външно Кронин изглежда доста земен, под повърхността се долавя напрегнат вътрешен живот. Харвардски възпитаник, продължил образованието си в програмата за творческо писане към Университета в Айова, след което написал два романа пълни с размисъл и чувствителност, които критиката приела добре.
Сторил предостатъчно за тежестта и уважението на автобиографията си, той преминава към литературата, насочена към търговския успех – понятия, които разбираемо не му допадат – но въпреки всичките носещи удоволствие на масовия читател специални ефекти, „Дванайсетте”, както и „Проходът”, съдържат препратки към класически автори като Милтън и Т.С. Елиът. „Някои от тях показват добро отношение и признателност към значимите за мен книги. Дори творбите на писатели, които твърдят, че се занимават с напълно нови теми, са пълни с подобни препратки,” твърди Кронин. С очевидно задоволство признава, че някои от по-неявните алюзии са „просто великденски яйца, скрити в тревата.”
Според Кронин, „Дванайсетте” дължи най-много на „1984” на Оруел. В „Дванайсетте” въображаемата обществена организация съществува на територията на Айова и се нарича „Отечеството”, а то се управлява от „Многообичан Директор,” който пие кръв и среща съпротивата на бунтовници, извършващи самоубийствени бомбени атентати. На подобен терористичен акт в предапокалиптичния Афганистан е станал свидетел и жертва един от героите на Дванайсетте. „Размишлявах за окупираните територии”, обясни Кронин. „При писането човек взима кълбото, вдига го към светлината, бавно го завърта и оставя хората сами да си правят заключенията. Стреми се да предизвика съчувствие и към двете страни на уравнението.”
Съществена част от романа обаче дължи въздействието си на зрелищните откъси: в „Проходът” е вмъкнат епизод с влак-беглец, в продължението му един от героите се измъква от кръвожадните си преследвачи с „Ферари”. Но макар филмовите права за трилогията да са продадени на продуцентската къща на „Ридли Скот” за впечатляващите 1,75 милиона долара, Кронин отхвърля предположенията, че подобни епизоди са написани специално за голям екран. „Когато се пише продължение на добър роман със стремително развиващо се повествование, писателят вече пише за филм”, обяснява той „и начинът да го направи добре е като прибягва до някои от същите похвати. Те са реторични, а не визуални, но идеята е същата.”
Когато става дума за писателския занаят – предмет, който Кронин е усъвършенствал в продължение на три десетилетия – писателят се разгорещява. Разказва колко взискателно замисля сцените, какви мъки преживява, за да съгласува правилно времето, разстоянията и „цялостната логистика” („Цялата онази, свързана с Аристотел работа, е такова бреме,” разсмива се той). Разпалено излага и напълно рационалната основа, скрита зад фантастичните аспекти от романа. Телепатията, която свързва виралите на Кронин, например, „съответства в голяма степен на някои от обгърнатите със загадъчност начини за общуване, които наблюдаваме сред животните.”
В момента Кронин работи по последната книга от трилогията си, за чийто финал читателите могат само да гадаят, но създаденият от него свят нито скръбно ще загине, нито пък ще изчезне с гръм и трясък. Историята от „Дванайсетте”, която започва с почит към библейската Първа книга Мойсеева – Битие, притежава указанията за своята дълговечност чрез вмъкнатите в нея документи, датирани 1000 години в бъдещето на продължаващата да съществува цивилизация. „Всеки подобен роман – всичко, което се занимава с „края на света” – е по същество история на сътворението,” твърди Кронин. „В противен случай би бил напълно нихилистичен и никой не би искал да го прочете.” На въпрос за мнението му за „Пътят” на Кормак Макарти, книга с която често сравняват „Проходът”, той отговаря: „За мен тази книга е много, много трудна за възприемане. Зрънцето надежда би било момчето да се натъкне на други хора. Разбирате ли? Много харесвам Макарти. Само това мога да кажа.”
Ясно е, че бъдещето е ведро, а на Кронин му предстои работата по други два проекта. Може би ще се завърне към своите без кавички цитирани „литературните” корени? „Няма да си позволя да мисля по следния начин: това е истинска литература, това е литература за масовия вкус” , казва той, „защото моето верую е, че на другите се полага да решат кое за какво е. И ако искам в книгата ми да има влак-беглец, читателят има право да решава какво цели присъствието му, аз просто искам да има влак-беглец.”
„Дванайсетте” тук