Начало / България / Книжарите от „Хеликон-Габрово” ще отбележат рождения ден на Стайнбек

Книжарите от „Хеликон-Габрово” ще отбележат рождения ден на Стайнбек

Книжарите от „Хеликон-Габрово” ще отбележат по нетрадиционен начин 111-годишнината от рождението на Джон Стайнбек – един от безспорните класици на ХХ в.

На 27 февруари, сряда, клиентите ще получат с всяка купена книга лист със знаменита мисъл от американския писател. Творчеството на Стайнбек е добре познато на българския читател. Книгите му периодично се преиздават. Издателство „Колибри” миналата година допечата „За мишките и хората”, а в началото на 2013 г. в книжарниците е достъпен и знаменитият му роман „На изток от рая”.

Джон Стайнбек е писател, драматург и есеист, роден през 1902 г. в САЩ. Той е една от ключовите фигури в американската литература. Тематиката на творбите му е трагедията, която преживяват по-бедните и фермерските семейство по време на Голямата депресия. Носител е на Нобелова награда за литература през 1962 г. и „Пулицър”. Най-известните му книги са „Гроздовете на гнева”, „За мишките и хората” и „На изток от рая”. Умира през 1968 г.

Избрани цитати от Джон Стайнбек

„Преди Бърт Мънро да влезе във владение на новата си собственост, за него се разправяха поне десетина истории. Той знаеше, че бъдещите му съседи го дебнат на всяка крачка, макар и да не ги виждаше. В провинцията този род тайно следене е развито във висше изкуство. Хората те изучават част по част, помнят кога какви дрехи си носил, забелязват цвета на очите ти и формата на носа ти и накрая свеждат цялата ти външност и личност до три-четири прилагателни, а в това време ти си мислиш, че те дори не знаят за твоето съществуване.“ /“Небесните пасбища“/

„След елементарната потребност да живее и да възпроизвежда човек иска преди всичко да остави някаква следа от себе си, може би като доказателство, че наистина е съществувал. И той оставя това доказателство върху дърво, върху камък или върху живота на други хора. Този дълбок стремеж съществува у всеки – от хлапака, който пише мръсни думи в обществения клозет, до Буда, който е изрязъл образа си в съзнанието на цяла една раса. Животът е толкова нереален. Ние, струва ми се, сериозно се съмняваме, че съществуваме, и затова правим всичко възможно да го докажем.“ /“Небесните пасбища“/

„Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.“ /“Зимата на нашето недоволство“/

„Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.“ /“Пътешествие с Чарли: В търсене на Америка“/

„Да си жив означава да имаш белези.“ /“Зимата на нашето недоволство“/

„Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт“ /“Краткото царуване на Пипин IV”/

“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“ /“На изток от Рая“/

„Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът.“ /“На изток от Рая“/

„В сърцето си някои хора са приятели на целия свят, докато други, които първо себе си мразят, разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб.“ /“На изток от Рая“/

„Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.“ /“На изток от Рая“/

„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.“ /“За мишките и хората“/

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“ /“За мишките и хората“/

„Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва непрестанно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“ /“На изток от Рая“/

„Разказът постепенно се оформяше, Пайлън обичаше така да се разказва.  Историята нямаше да прилича на нищо, ако се избълваше бързо.  Добрият разказ се състои от полуизречени неща, които слушателят попълва от своя собствен опит.“ /“Тортила Флет“/

„От това, което днес стана, ние научихме, че какъвто и да е подаръкът, особено за дама, той не трябва да довежда до даването на втори подарък. Ние научихме също така, че е грешно да се дават подаръци с голяма стойност, защото те могат да докарат до алчност.“ /“Тортила Флет“/

„Елен снощи ме попита:  „Татко, кога ще станем богати?“ Но аз не й казах това, което знам. „Скоро ще бъдем богати, но както не умееш да се справяш с бедността, така не ще умееш да се справяш и с богатството.“ А това е самата истина. В бедността тя е завистлива. Ако забогатеем, току-виж станала надута. Парите не променят болестта, а само признаците й.“ /“Зимата на нашето недоволство“/

„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.“ /“На изток от Рая“/

„… Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки.  Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“ /“На изток от Рая“/

„Щастлив съм да кажа, че в борбата между действителността и романтиката действителността не винаги е по-силната страна.“ /“Пътешествие с Чарли: В търсене на Америка“/

„… и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева – чиято беритба скоро ще настъпи.“ /“Гроздовете на гнева“/

Книгите на Джон Стайнбек тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

229972_b

Непомръкващият шедьовър в 4 изящни издания

За ценителите на поезията на Шекспир и на блестящия наш преводач Владимир Свинтила „Хеликон“ пусна …