Лира Литературно-рекламна Агенция
Непубликувани писма на Ърнест Хемингей, са изложени в президентската библиотека „Кенеди“ в Бостън, съобщи Асошиейтед прес. Те показват нежна страна на писателя, която няма нищо общо с известния му мачизъм.
Библиотеката купи писмата от Джанфранко Иванчич – голям приятел на писателя, през ноември миналата година.
В едно от писмата до него от февруари 1953 г., Хемингуей пише, че е евтаназирал котарака си Чичо Уили, защото го блъснала кола. „Наистина ми липсваш. Липсва ми и Чичо Уили. Стрелял съм по хора, но никога по някого, когото съм познавал и обичал 11 години Нито пък по някой, който мърка с два счупени крака“, пише той.
Писмата са от 1953 г. до 1960 г., годината преди писателят да се самоубие. Някои са написани на машина, други на ръка. Някои са изпратени от вилата му в Куба, други от Европа, от сафари в Африка, от дома му в Айдахо.
Хемингуей и Иванчич се запознават в хотелски бар във Венеция през 1949 г. и се сближават, въпреки че ги делят 20 години, защото и двамата имат рани в крака от войната. Според специалистите писмата показват необичайна страна на Хемингуей, различна от тази, която разкрива в творбите си, когато пише за войни, кориди, риболов и лов. В тях той се държи бащински и покровителствено към по-младия си приятел.
В някои от писмата Хемингуей пита за сестрата на приятеля си Адриана Иванчич. Тя е била светска жена и вдъхновява писателя, когато се запознават на лов в Италия. Адриана става модел за главната героиня в романа „Отвъд реката, сред дърветата“. Според специалистите, когато тя посещава Куба през 1950 г., вдъхновява Хемингуей за романа „Старецът и морето“, който му носи награда „Пулицър“.
„Книгата отново е в списъка на бестселърите за Антинобеловата награда“, пише той до приятеля си през юни 1953 г. – Следващата година Хемингуей печели и Нобелова награда.
