Лира Литературно-рекламна Агенция
Ханс Висема (71) е холандски консултант по мениджмънт, личен наставник и професор емеритус по технологичен мениджмънт и предприемачество. През целия си професионален живот е бил ментор на мениджъри, студенти и много други хора, които среща по пътя си – понякога във връзка с работата им, понякога по повод личните им проблеми. Автор е на 17 книги. „Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта“ – последната му книга, беше представена тази вечер в столичната книжарница „Хеликон-България”. Книгата му излиза първо на български език. Съпругата му е българка.
––––––––––
Пътуването Ви с Транссибирския експрес – от Москва до Владивосток , напомня поклоническия път към Сантяго де Компостела. Защо западният ум пое по източен маршрут?
– Защото е по-интересно! Транссибирският експрес има нещо мистериозно в себе си, което провокира въображението на много хора. Освен това Сантяго де Компостела е място за поклонници, докато главният герой в книгата, игумен Ростов, е в ролята на мисионер, който показва пътя на вярващите.
Уроците в тази книга следват модела учител-ученик. Но поднесени като диалог между игумен на сибирски манастир и британски учен са сякаш монолог на една цялостна личност, пълна с вътрешни противоречия.Така ли е?
– Наистина, връзката между двамата започва като учител-ученик и се развива и превръща в баща-син. Диалозите между тях ми помогнаха да покажа повече интимни детайли, които по принцип не се дискутират с широката публика. Без да го разбира в началото, игуменът търси себе си. Затова той понякога се колебае и сам си противоречи. Не сме ли всички така?
Мислите ли, че християнството във вида, в който съществува, може да предложи верния път към един пълноценен духовен живот? Не е ли просто сбор от догми и политика?
– Християнските църкви са безнадеждно далеч от съвременния живот. Д-р Ратцингер, главата на Римската църква, беше един от най-умните хора, но начинът му на мислене е де факто средновековен. Максим гледаше само собствените си интереси. Нищо чудно, че църквата загуби значението си за много от нас. В същото време има огромен интерес към спиритуалния живот, посланията на Иисус, без догмите и политиката. България е много разделена нация. Нека се надяваме, че новият патриарх ще бъде истински духовен лидер, както други са били преди – Евтимий, Кирил Български (1901-1971). Да предлага вдъхновение, да търси толерантност, да помага на нуждаещите се и да подготвя нацията за моралните проблеми на нашето време, като например приемането на хомосексуалността и евтаназията.
Вие сте ментор и преподавател с дълъг опит. По какво младите хора, които учите, се различават от вашето поколение?
– Младите хора растат в общество, което е много по-нестабилно от това на техните родители. Претоварването с информация обърква. Имат повече възможности. Това прави изборите им по-трудни за вземане.
Женен сте за българка. Страната ни преживява труден период в момента. Как ще вдъхнете оптимизъм на хората тук, които са на прага на своето оцеляване?
– България има всичко, от което една държава се нуждае. Около 1900 г. приходът на глава на населението е подобен на този в западните държави, а армията е по-голяма от тази на САЩ. Обсебеността с македонския въпрос и лошото управление на комунистите направи България най-бедната страна в Европа. И за да станат нещата още по-зле, някои хора правят така, че да забогатеят за сметка на други, които няма какво да ядат. Хубаво е, че младите хора излизат на улицата, но е добре футболните хулигани да си останат вкъщи. Дано младите създадат политическо движение, което се стреми към честно правителство. Ако това стане, България ще има невероятно бъдеще, защото хората са интелигентни и трудолюбиви, държавата е богата и красива, тя е една от бащите и основателите на Европа, цивилизацията й е дълбоко вкоренена. Затова работя върху нова книга – „Защо обичам България”. Надявам се, че ще бъде в „Хеликон” до края на годината.
Интервюто взе Людмила Еленкова
„Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта“ тук
