Лира Литературно-рекламна Агенция
Хемингуей и Хърбърт Уелс сменят жени, смъртта разделя Верлен и Кокто от мъжете им
Порталът за културни новини и критика flavorwire.com класира най-драматичните романси между писатели, като се базира на документалното изследване на Кейти Ройфи „ Необикновени двойки”.
Класацията на злощастните партньорства в любовта води Елизабет Хардуик, която прекарала живота си като домакиня в сянката на съпруга си Робърт Лоуел. Следват ги Ърнест Хемингуей и Марта Джелхорн – третата съпруга на писателя, самата тя пишеща и със стаж като военен кореспондент. Необходими са им пет години, за да разберат, че не са един за друг, или по-точно Хемингуей да осъзнае, че не е срещнал домошарка, а жена, която гони кариерата си. След раздялата Джелхорн пише: „Всичко вече е наред – няма сцени, никой не стреля по прозорците на всекидневната”, визирайки бурния си живот с писателя.
Бракът на носителката на „Пулицър” за поезия Силвия Плат и Едуард Джеймс Хюз – Тед е може би най-смъртоносният в буквалния смисъл. В края му Плат се самоубива, след като научава за изневяра на съпруга си с жена, която също слага край на живота си като се отравя в газовата си фурна след случката. Наказанието за Тед е да живее дълго и мъчително, пишейки любовни стихове за покойниците.
Не за семеен живот е създаден и Норман Мейлър. Той се жени за богатата лейди Джейн Кембъл малко след като е наръгал с джобно ножче първата си съпруга Адел Моралес, която описва случая в книгата си „Последното парти” . Бракът му с Кембъл изтрайва около година и бива прекратен заради изневярата му.
Сякаш за да довърши бившата си съпруга, писателят я избира за прототип на неприятна героиня в романа си „Американската мечта”. Лейди Кембъл обаче се смее последна: тя успява да влезе в спалните на Никита Хрушчов, Джон Кенеди и Фидел Кастро , а накрая и да се омъжи за милионер.
Пол Верлен и Артюр Рембо се сред най-драматичните двойки на литературната сцена. 14 години по-възрастният Верлен се влюбва в младия Рембо благодарение на писмо и отива да го посети в Париж.
Резултатът от бурната връзка е произведението на Рембо „Един сезон в ада”. След като прострелва Рембо в рамото, Верлен бива осъден на две години затвор. Тогава Рембо го удря на живот в Африка, докато не получава смъртоносната диагноза: рак. Умира на 37 г. през 1891 г., Верлен – на 51 г. пет години по-късно.
Жан Кокто и „мосю Бебе” (прякорът на Реймон Радиже) се срещат през 1918 г., когато известният вече Кокто помага за публикуването на роман на младока, разказващ за зряла жена, която се влюбва в тийнейджър. Връзката им трае пет години, тъй като Реймон умира от коремен тиф. След смъртта му Кокто се предава на опиума и написва най-известната си творба „Ужасните деца”.
Ребека Уест остава в историята не толкова с феминистките си творби, а с това, че любовникът й Хърбърт Уелс й съсипва живота. Тя му пише отчаяни писма, въпреки че съзнава, че е неспособна да го промени и да спре непрестанните му похождения. Уелс, който сам признава, че въобще не е моралист, поставя в сходно положение голям брой жени, между които няколко съпруги.
