Начало / Интервюта / Иванка Могилска: Няма авторитетна критика, която да служи като ориентир на читателите

Иванка Могилска: Няма авторитетна критика, която да служи като ориентир на читателите

Иванка Могилска е родена през 1981 г. в Пловдив. Учила е режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и „Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски”. За стихосбирката си „Иначе казано” беше отличена с националната награда за поезия „Владимир Башев”.
Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата й книга със стихове „ДНК” спечели наградата за поетичен дебют („Пегас”) в конкурса „Южна пролет” през 2005 г. Следващата й книга е романът „Места за загубване“.
………………………………………….

Преди дни получихте наградата „Владимир Башев”. Разкажете ни с няколко изречения за себе си, за „ДНК”-то Ви.
–    Една от фразите, които си повтарям най-често, е „да правя каквото трябва, пък да става каквото ще”. Първата дума, която съм казала е „искам”.  Обичам да ми разказват и да разказвам истории, да пътувам и „да видя какво ще стане после”.

Работите като копирайтър на свободна практика. Какво точно означава това?
–    Копирайтър е човекът, който участва в измислянето и разработването на реклами и пише текстовете за тях. За мен все по-интересно е създаването на съдържание за уеб. Работя на свободна практика от четири години, защото това ми дава свободата да си избирам проектите и хората, с които да работя и да разполагам с времето си. Последното е най-важно, защото ми позволява да пиша, да репетирам и въобще да правя всички неща, които обичам.

Стилът Ви на писане на поезия е лапидарен, кратката форма ли е модерна сега?
–    Не знам коя е модерната форма. Вероятно тази, която ти помага да предадеш съдържанието максимално въздействащо. За мен винаги водещото е историята… и ритъмът.

Кой е любимият Ви поет?
–    Христо Фотев, Добромир Тонев, Борис Христов, Уолт Уитман, Марина Цветаева, Георги Рупчев, Валери Петров, Низар Кабани, Сеферис, Кавафис, Одисеас Елитис, Янис Рицос… чета различни автори… според настроението ми…
За мен няма „най-любими”. Навсякъде мога да си открия някои прекрасни и други не толкова прекрасни неща.

Написали сте и роман, който звучи поетично. Освен това сте учили режисура и сте автор и изпълнител на пърформанси. Явно обичате да смесвате жанровете?
–    Една история може да бъде разказвана по хиляди начини. Важното за мен е да избера най-подходящия. Обичам всичко, което ме учи, дава ми възможност да срещна нови хора и не ми позволява да забравя, че всяко нещо има най-малко две страни. А третата е още по-интересна.

Имате ли поглед върху съвременната българска литература? Какво бихте казали за качеството й?
–    Да, чета съвременна българска поезия и проза. Искам да знам какво се случва. Има книги, които ми харесват, има други, които не ми харесват, но често си мисля за тях – как са написани, къде е проблемът, защо според мен не се е получило. Има и трети, които изобщо не си спомням. Но това, мисля, се отнася не само за българската, а и за всяка една литература. Читателите са различни. Авторите също. Не мога, а и не искам, да давам категорични оценки. Ако една книга вълнува някого, кара го да мисли, помага му да намери отговор, да зададе въпрос или да посегне към друга книга, значи си е струвало да бъде написана.

В класацията на „Хеликон” за най-продавани книги през 2012 г. в топ 10 няма българска книга. Каква е причината според Вас българите да не купуват български книги?
–    Не мисля, че причината е само една. Няма авторитетна критика, която да служи като ориентир на читателите. Ревютата са или твърде претенциозни или твърде рекламни – това отблъсква любителите и на леките и на по-сериозните четива. В този смисъл няма и адекватни начини за реклама на български книги.
Все още за съвременната българска литература се мисли като за нещо претенциозно,  скучно и вгледано в пъпа си. Да, има и такива книги, но има и други и си струва да бъдат прочетени. За съжаление те често остават незабелязани.
Когато купуват, хората искат да са сигурни, че купуват най-доброто. Защо да не си купиш книга на чуждестранен автор, който – след като е преведен – сигурно е добър. Не съм убедена, че всички книги на чужди автори, преведени на български, са толкова добри. Но си имат някакъв ореол, нещо примамливо, сякаш наистина всяка една от тях ще отведе читателя в прекрасен нов свят.
След като битката на автора с белия лист и с всички привидения в главата му свърши, остава книгата. Тя е специфичен продукт. Има нужда около нея да бъде създадена специална легенда, за да спечели битката за вниманието на читателя – като се започне с оформлението и се стигне до това къде е изложена, къде и от кого е представена.
Отношението на читателите към една книга зависи не само от съдържанието й, но и от това как автора, дизайнера, печатарите, разпространителите, книжарите се отнасят към нея. Все си мисля, че това се усеща.

Кой е любимият Ви съвременен писател?
–    Имам много любими писатели, съвременни и не само. Не мога да отделя само едно име. Мога да ви кажа коя книга препрочитам най-често – „Латерна магика” на Ингмар Бергман.

Като автор липсва ли Ви литературната критика?
–    Да, определено. Мисля, че конструктивната литературна критика е полезна за автора. Понякога си толкова вътре в това, което пишеш, че не виждаш достатъчно добре цялото. А и още една – добронамерена, макар и незадължително ласкателна – гледна точка може само да обогати автора и да му помогне.

Смятате ли, че писателите и поетите трябва да имат позиция за случващото се в държавата? Какво мислите например за съдебната система?
–    Смятам, че ако всеки прави това, което умее и обича и го прави добре, ще живеем много по-лесно и приятно. Не познавам хора, които да имат смислено мнение по абсолютно всички въпроси. Авторите са различни, отвеждат читателите си в различни светове. Някои от тях съвсем абстрактни. Други много конкретни, обвързани със сегашната действителност. И едните и другите имат своите читатели. Не можеш да задължиш някого да има позиция.
Аз лично си признавам, че не мисля за съдебната система, но ще ви разкажа една история:
Лъвът и конят извършили едно и също престъпление. Хванали ги. Съдили ги. Лъва пуснали на свобода, а коня го тикнали в затвора.
След време двамата се срещнали отново и конят казал:
–    Само едно не разбрах, защо мен ме осъдиха, а тебе не.
Лъвът му отговорил:
– Защото, приятелю, законът е за кон, не за лъв.

Интервюто взе Румен Василев

Избрано от Иванка Могилска

***
Тя се опитва да му обясни
каква е разликата
между „смирение” и „примирение”.
„Две букви” – казва,
забравила,
че говорят на различни езици.

***
Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета „тя“
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я –
реже.

***
На един ъгъл разстояние сме
и чувам тихото бълбукане на страховете ти,
когато отваряш бутилката и наливаш в чашата,
а после сервитьорката ти носи
голяма чиния с нещо малко в средата.
На един ъгъл разстояние сме –
аз от теб,
ти от неизпълнените си обещания,
много по-прости
от любов до гроб
и „ти си най-добрият ми приятел”.
На един ъгъл разстояние сме и дебнем
кой първи ще се набоде на острието му.

Свързани заглавия
Иванка Могилска спечели наградата за поезия „Владимир Башев”
„ДНК на думите” в „Червената къща”

Книгите на Иванка Могилска тук

Прочетете още

coverlg

„Детският влак“ ще гледаме по „Нетфликс“

Адаптацията ще е на разположение през декември Книгата на Виола Ардоне се превърна в хит …

Един коментар

  1. Ако става дума за литературната критика в България, то тя не отсъства съвсем – нейните функции са иззети от чисто пазарните отношения ( клиентът определя правилата на пазара, защото той в крайна сметка плаща продукта), т.е. литературата се е превърнала в обикновена стока, което е много жалко. Така че, проучванията за нагласите на пазара, които правят издателите, напълно обезмислят литературната критика в онзи си вид, в който е полезен и за автора и за читателя.