Лира Литературно-рекламна Агенция
Из разказа на Красимир (на 33 години, от Бургас)
Много пъти съм плакал и съм се питал „Защо“, „Защо аз?!“, „С какво съм го заслужил?“, „Какво да правя?“ Сякаш краят на света настъпи за мен още на 10-11. По това време нямаше интернет, нямаше информация, нямаше откъде да получа помощ, разбиране. Единственото решение, до което стигнах, беше да се опитам да се променя. Мъчех се да се „накарам“ да харесвам момичета, да се влюбвам в тях. Стараех се да се държа и говоря като другите момчета. Опитвах се… но неуспешно. В гимназията срамът, страхът, самоунижението, себеотричането достигнаха големи размери. Мразех се, ненавиждах се, че не мога да съм като другите, срамувах се от себе си.
Из разказа на Владимир (на 30 години, от София)
Когато влязох вкъщи, подгизнал и преуморен, изтощен физически и емоционално, разочарован от живота и хората, имах нужда да се обърна към някого. А нямаше към кого. Никой не знаеше за мен. Никой.
Тогава я видях. Седеше сама в хола и гледаше някакъв филм. Не помня кой беше. Просто някакъв сериал. Нахлух в стаята, без въобще да съм го планирал, и изхлипах: „Како, аз съм… Аз, аз си падам по момчета, не по момичета.“ Бяха ми нужни около десетина минути, докато изговоря всичко, така че да ме разбере. За щастие отговорът беше точно това, което очаквах. Не, на което се надявах – „Какво толкова? Винаги ще те обичам!“
Това бе преди цели 13 години, когато бях едва 17-годишен.
Чувството, което последва след това, трудно подлежи на описване. Обзе ме облекчение, сдобих се със самоувереност, вярата ми се възвърна. Поне един човек на този свят нямаше да лъжа повече. Ще мога да му споделям проблемите, които имам и съм имал. И няма да ги тая в себе си, за да ме тровят бавно, но сигурно. Никога повече!
Из разказа на Мария (на 26 години, от Пловдив)
До момента, в който казах на баща си, че съм хомосексуална, аз бях принцесата на тати. За мен всичко ставаше, всичко беше възможно. След това все едно спрях да му бъде дете. Дълго време се разминавахме по коридорите, без дори да ме погледне. Почна да ми прави проблеми за сметките. Намери ми работа, за да мога да му плащам. Повечето ни разговори се отнасяха за работата, а ако станеше въпрос за нещо друго, той почваше да ме напада. По няколкостотин пъти на ден ми повтаряше, че не можело да продължавам така и че ще съм щяла да правя каквото той каже. Казваше ми: „Аз съм те създал, аз ще те затрия!“
Из разказа на Мирела (на 19 години, учи в Шотландия)
В крайна сметка ми каза, че е подозирала, но не е била сигурна и е чакала аз да ѝ кажа. Сигурно затова нямаше особени драми и трагедии, както се случва при родители, които ни най-малко не са очаквали такава новина. Даже напротив – откровеността ми ни помогна да се сближим отново. Разкриването ми наистина премахна стената, която аз бях поставила помежду ни, и оттогава сме по-близки от всякога. Вече мога свободно да говоря с нея за проблемите си и мога да ѝ искам съвети. Когато съм тъжна, мога да ѝ кажа защо съм тъжна. А когато ми се случи нещо хубаво, мога да ѝ разкажа, без да спестявам подробностите.
Из разказа на Ани (транссексуална жена от Източна България)
Братовчедките ми са много готини мацки и ме приеха изцяло и безрезервно. Често ходя на гости на едната от тях и нейния мъж, защото в дома им се чувствам истински приета и не се притеснявам да се обличам с поли и рокли. Те имат малка сладурана на 3-4 годинки, с която много се обичаме. Хлапето няма никакви предразсъдъци и за него аз съм просто леля Ани.
Източник: deystvie.org
„Моето разкриване” тук
