Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата на френската журналистка Лоранс Бенаим буквално връхлита и събужда всичките ни рефлекси за литература, естетика, сексуалност и въобще за свобода
Дори да не разбираме защо се прави висша мода, със сигурност вече знаем как заради нея се пише висока проза. „Ив Сен Лоран“ на френската журналистка Лоранс Бенаим буквално връхлита и събужда всичките ни рефлекси за литература, естетика, сексуалност и въобще за свобода.
Едно книжно тяло , с което оглеждаш Европа като витрина на времето – Студена война , контракултура, авангардни течения в изкуството , консуматорска лудост от 90-те и един все по- натрапващ се американизиран бит. Тук със замах дефилират Мария Калас, Зелда Фицджералд, Катрин Деньов, Франсоаз Саган , балетистът Нуреев , Льо Клезио , Ролан Барт , Анди Уорхол, Хелмут Нютън .Те са в контекста на модата наред с класическите имена – марки : Диор, Шанел, Живанши, Баленсиага, Скиапарели .
Фон на епоха изтъкана от страст, бунт и жестове без сантименти.
Образът на Ив Сен Лоран е просто неин контур , очертан рязко , но достатъчно деликатно. Пороците му не са оправдани, а слабостите акцентирани така , че да не остане място за съмнение – творчеството е порив, по-висш от самия човек .
Оформянето на единен мъжко – женски модел на света , води като тънка нишка въображението в целия текст, то минава отривисто през места и хора, за да усети че “модна тенденция “ всъщност означава вътрешна еволюция..
Книгата започва с пасторална картина от 1936г. в Оран –френски Алжир , където се ражда великият модист и завършва с неговата последна пресконференция през 2002г. Едно изречение от там побира целия му живот и предизвестена смърт: ” Всеки човек за да живее , се нуждае от естетически фантоми”.
