Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата е почти документален разказ за малкия човек, оцеляващ през 90-те
Средата на 90-те. Съсипан от мизерия редактор бива уреден на работа в издателство, ръководено от бивш полковник и настоящ силен на деня “демократ”. Там, сред купищата “творби” на графомани, попада на прекрасен текст. Името е плътно задраскано, но той го разчита и се оказва, че авторът е обявено за изчезнало момче – Макси.
Редакторът тръгва да разплита мистериозната история, в която се оказват въвлечени всички типажи на българския преход, които доминират живота ни до днес – мутри, пребиващи безпощадно, търговци на долнокачествени стоки, безпарична интелигенция, села със затихващи функции, псевдодемократи, кариеристи, всякакви нагаждачи. Главният герой Жоро – типичният малък човек – минава в труден слалом сред тези изпитания, за да разкрие сам и без помощ отникъде едно криминално престъпление. Финалът е колкото отворен, толкова и категоричен – Макси е убит и това не впечатлява никого.
Авторката Рени Нешкова – известен журналист от вестниците “Демокрация” и “Седем”, превежда читателя през тази история от годините на “първоначално натрупване на капитали” с преобладаваща лекота. След буксуващото в подробности начало следва интригуваща завръзка и кулминация. Развръзката е напълно реалистична – престъплението е разкрито, но виновните няма да бъдат наказани, няма и надежда за нещо подобно.
“Изчезването на Макси” е ценна и за това, че е сред малкото книги, даващи не само битов прочит на 90-те години на ХХ век в България. Епоха, която ще се запомни с убиването на надеждата за демокрация, пазарна икономика и промяна в мисленето на българското общество. Образът на малкия човек е автентичен и е носещата конструкция, която крепи повествованието. Опитът на жена да “влезе в обувките” на мъж заслужава адмирации въпреки възможността за още малко шлифовка.
