Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав Гърдев
Президентският мандат на Петър Стоянов ( 22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.) e привлякъл вниманието на известния ни литературовед , журналист и политик Йордан Василев.
Изчетох с интерес първия том на „Това се случи пред очите ми”(2012) и мога уверено да заявя, че задачата, с която се е заел Василев е отговорна и благородна , а той се е справил безупречно коректно, съблюдавайки историческата правда.
Йордан Василев е пряк участник в описваните събития, той предлага за зам. – министър на правосъдието Петър Стоянов през ноември 1991 г. лично участва в протестите след 10 януари 1997 г., като дори получава инсулт след края на един от тях, синът му Ивайло отразява конфликта по „Дарик” радио, поради което е логично да ги разкрива и пристрастно – без да крие симпатиите си към своя герой и представляващата го тогава политическа сила, но същевременно да бъде и максимално точен при боравенето с фактите и документите.
Василев цитира основно текстове публикувани във в – к „Демокрация”, което е логично, но същевременно обръща внимание на отношението към Стоянов в „Дума”, както и във водещите западни издания.
Така, вкарвайки и носталгичната струя на личния спомен, успява да реконструира панорамата на едно не толкова отдавна минало време, чийто герои вече са позабравени, но в което у нас е имало цели, идеали, мечти и копнежи, които 15 години по – късно са безвъзвратно изчезнали.
Повествованието следи процеса от номинирането на Петър Стоянов за един от кандидатите на опозицията, заедно с действащия тогава президент д – р Жельо Желев на 6 март 1996 г. и приключва в първия том с избора на кабинета на Иван Костов на 14 май 1997 г.
Скрупольозно и вещо са припомнени всички важни стъпки в кампанията на Стоянов, статите, речите и нтервютата, които дава и преди, и след като е избран за президент.
Изтъкват се неговите основни качества, с които изпъква като нов лидер и политик от демократичните сили, адекватен на евроатлантическите изисквания в края на миналия век.
Не се забравят важни икономически и политически срещи, които е осъществил и в които е бранил интересите на страната, както и достойнставата му , с които рязко се разграничава от тогавашната и сегашна политическа класа у нас – бягство от грубата пратизанщина и корупционните практики, патриотизмът, диалогичността, модерната визия за бъдещето на България.
Припомня се дебело приносът му за гражданския мир на 4 февруари 1997 г., когато и като юрист се движи по ръба на закона, тъй като според чл.99 от конституцията е трябвало да представи в парламента правителството „Добрев” на БСП, но съзнавайки добре, че това означава пламване на гражданска война, предпочита да свика Консултативния съвет по национална сигурност, след който в 18,50 часа на същия ден, след седемчасов маратон, обявява на протестиращите граждани приключването на политическата криза.
Книгата на Йордан Василев се чете на един дъх като документален трилър, тя е полезна и навременн за всеки българин, интересуващ се от близкото минало на страната си.
Запълва и една празнина от точно такъв тип литература, в която трябва да се чуства живото дихание на епохата и обектвино и атрактивно – в стила на Симеон Радев – да се възкресяват важни страници от родната ни история.
С „Това се случи пред очите ми” Василев изъплнява и още една задача, за която с болка говори Петър Стоянов – че след като демократичната общност загуби икономическата и политическата битка е на път да изгуби и сражението за близката ни история.
Книгата предизвиква поток от съпоставки и нерадостни мисли и обобщения.
Неизбежно е да се свърже съдбата на Стоянов с тази на Росен Плевнелиев.
Резонно е да се замислим защо пропиляхме българската си мечта и кой е виновен за това?
Защо така се стече съдбата на Петър Стоянов?
Защо той бе изоставен от свои на 18 ноември 2001 г.при схватката за втория президентски мандат, а след 22 май 2007 г., след като доброволно напусна лидерския пост на СДС и парламентарната банка печели овации в руслото на голямата европейска политика като президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена от 20 май 2011 г.,без да бъде пълноценно ползван у нас, за разлика от брат му Емил, станал евродепутат от листата на ГЕРБ?
„Това се случи пред очите ми” е горчив и поучителен урок за всеки действащ български политик , за това как трябва да се развива и реализира и къде е пределът на неговия потенциал, ограничен в рамките на политическата сила и средата, която го е създала.
Петър Стоянов като нестандартен политически деец изживя своите звездни мигове, но и потресни разочарования и е жалко, че авторът не е успял да го подтикне да напише няколко страници, с които от първо лице да коментира описаните събития.
Този неизбежен субективизъм би подействал стимулиращо на текста, би го направил още по – интересен, любопитен и автентичен.
Така печели читателски симпатии Пол Джонсън, който в биографията си за Чърчил от 2009 г. не само го цитира , но и разказва за съвсем лични срещи, след които пази като съкровен подарък недопушената пура от великия лидер и аз искрено се надявам, че във втория том изследователят ще стимулира героя си да разкаже за конфликтите и разочарованията, които са го следвали при управлението на „кабинета Костов”.
От намесата му текстът ще спечели и няма да звучи като поовехтял панегирик.
Така Стоянов не само за пореден път ще демострира своята почтеност, но и ще даде съществен принос за изясняване на някои тъмни и все още неосмислени адекватно страни от прехода ни, свързани с приватизацията и кадровите промени след Коледа 1999 г.
В очакване на втория том пожелавам на автора му да бъде все така взискателен към истината и упорит при обхвата и осмислянето на събитията, протекли след 14 май 1997 г.
„Това се случи пред очите ми“ тук
