Забележителен роман за историческата памет, вината и прошката
През 1990 г. Емет Кон, ветеран от Първата световна война, изживява последните си дни в САЩ, където е от 70 години. Той обаче не помни кой е бил преди това. Раната в главата му при битката за Галиполи е предизвикала амнезия и е изтрила спомените му от младежките години, когато се е казвал Ахмед Хан. Някога Ахмед е бил турски жандарм и е придружавал керваните на изселваните в Сирия арменски жени и деца. В края на живота си той е споходен от сънища за онова жестоко време на етническа омраза и изтребление, което му се струва чуждо и неизживяно от него. Но образът на Аракси, екзотично красивата девойка с разноцветни очи и християнска вяра, все повече го връща към дните на първата му и единствена любов, с която го е разделила войната. Той трябва да открие нея или децата й, за да разбере истината.
Забележителен роман за историческата памет, вината и прошката.
„Да си спомняш, означава да живееш. Да забравиш, както ще научи Ахмед Хан, има своята цена. Времето тече и успокоява, но ние пак се обръщаме назад, защото искаме да знаем. Понякога това знание е болезнено, неудобно или дори осъдително, но то е важно. Показва ни какви сме били или можем да бъдем.”
Със своя драматизъм „Жандармът“ напомня романите на Халед Хосейни.