С книгата иска да разкрие истината за съветския мит

Романът на Оруел се появява за първи път в книжарниците през августовските дни на 1945-а – непосредствено след края на войната. Парадоксалното в нея е това, че писателят със социалистически убеждения и критик на капитализма отправя предупреждение към западния свят за истинското лице на Съветския съюз – чрез своята алегория. Настроенията обаче са други и книгата остава незабелязана поне до края на 50-те. А днес по правило я включваме сред световната класика…
Джордж Оруел често е наричан пророк заради „1984“
По един изключителен начин той описва обаче същността на тоталитарните режими още през 40-те на миналото столетие. Много от фразите, които използва във „Фермата на животните“ – както и в „1984“, са част от езика ни и днес. При това авторът е социалист по убеждения, който често критикува недъзите на обществото, породени от капиталистическата му уредба – на прицел взима например колониализма, но също и социалната несправедливост, която цари навред. Дори днес си даваме сметка, че Оруел е брилянтен есеист, който умее да спечели вниманието и с шепа думи.
Затова и съдържанието на „Фермата на животните“ отеква в обществата от онази епоха дълго, докато намери правилното си място. А прочитът на книгата фактически продължава и днес… когато темата за тоталитаризма е на дневен ред за всички ни, независимо от вътрешните убеждения.
Книгата се превръща в учебник
„Фермата на животните“ е разказ за обитателите на стопанство, които прогонват господаря си и започват да градят идеална общност. Сякаш почти ни се иска да го направим и днес… Свинете от сюжета на Оруел обаче превземат ръководството, така че добрите идеи се превръщат в демагогия. Те лъжат и дезинформират, търсят непрекъснато скрити врагове, фалшифицират миналото, докато накрая не опорочават всичко.
Трагичното в историята на Оруел е усещането, че вместо да послужи като предупреждение и за поука на мислещите, тя се превръща в учебник за онези, които в крайна сметка целят ефекта от разпадането на всичко. Законите за манипулацията и деградацията, изведени от писателя, са верни, но прилагането им и в наше време е сякаш като по образец… от неговата книга.
Законите за манипулацията и деградацията, изведени от писателя, са верни, но прилагането им и в наше време е сякаш като по образец… от неговата книга

Сатирична история срещу Сталин
Самият Оруел споделя навремето, че описаното от него в крайна сметка води до болшевишката революция през 1917-а. И че предупреждението му е свързано с онова, което се случва в тогавашния Съветски съюз. В писмо, което адресира до Ивон Давет, френска писателка, той описва книгата си като сатирична история, насочена срещу мракобесието на Сталин. А през 1946-а, в есето си „Защо пиша?“, споменава: „Фермата на животните“ е първата книга, в която опитах да споя на едно място политическите и творческите си намерения, като осъзнавах напълно това.“
Конкретното време, в което работи над романа си, са месеците между ноември 1943-а и февруари 1944-а. Тогава Великобритания е съюзник на СССР срещу нацистка Германия. Британската лява интелигенция превръща Сталин в герой. Но Оруел, въпреки че споделя левите идеи, има малко по-различна гледна точка за съветския водач… Това прави книгата му непопулярна и тя е отхвърлена от неколцина издатели. А около 60 години по-късно пак в същата тази Великобритания вече е сред стоте най-добри британски романа за всички времена…
Успехът на книгата е лавинообразен, но лавината се задвижва бавно, мъчително. Днес е феномен на масовата култура, макар че колкото и стряскащо да е, сякаш предупреждението на Оруел остава просто писано на хартия. А също поставяно многократно на сцена, под една или друга форма изпято от „Пинк Флойд“, цитирано… Само дето сенките, които писателят описва, са сега още по-големи.

Лира Литературно-рекламна Агенция