Лира Литературно-рекламна Агенция
„Бяло и черно“ е дълбоко личен и философски прочит на съвременна България
Лекар и учен, но заедно с това вдъхновител и писател – проф. Костов изгражда име с познанията си в областта на белодробните болести. В продължение на 16 години – до 2019-а, завежда клиниката по белодробни болести на Военномедицинска академия. Консултант е в същата сфера на софийския медицински център INSPIRO. Занимава се активно с преподаване, също с научна работа – включително в специализирани списания.
Но проф. Коста Костов има и друга страна – обича да изследва човешката природа. Да открива пукнатини в душата и да ги запълва чрез словото. Ненапразно през 2016 г. печели годишната награда на „Дарик радио“ „Вдъхновение на годината“.
Съвсем наскоро пък в книжарниците се появи и книгата му „Бяло и черно“. Страниците ѝ се превръщат в перфектен анализ на онова, което изживяваме през последните години в личен и обществен план. Удивителни с размаха си, отделните есета – или пък размисли, ни връщат към изконни ценности на нашата цивилизация. При това професорът го прави с лекотата на човек, приел в себе си даровете на словото.
„Бяло и черно“ събира текстове, раждани през годините по различни поводи – за това как са създадени ни разказва самият проф. Костов
– Кога осъзнахте, че текстовете Ви могат да се превърнат в книга, с тази идея ли ги пишехте от началото?
– Когато набъбнаха на брой и закрещяха за събиране в книга. В книгата има 108 текста, 8 пътеписи и 69 мои мисли. Това не са всички текстове, които въобще съм писал, но тези надделяха в избора. Не съм ги писал с идеята за книга, а като мои възторзи и терзания, радости и скърби, вдъхновения и омерзения. Често лошите поводи стават причина за добър текст. Редуват се филипики и възторзи.
– Между кориците на „Бяло и черно“ има теми, които сме позабравили заради тези бурни години напоследък. Коя е каузата от последното десетилетие, към която бихте се връщал отново и отново?
– Битката за либерална демокрация в България, която става все по-ожесточена, на живот и смърт – свободните граждани срещу олигархичната партокрация, която превърна страната ни в заложник на интересите на незаконно забогатели политици и „бизнесмени“ и олигарси, които са в любовна прегръдка с политиците. Това е порочен кръг, от който излизането е само през натиск от гражданското общество, което единствено може да промени политическата конфигурация и да изведе лидери, способни да се справят със статуквото. Изглежда почти невъзможно, но ако всички осъзнаем опасността, невъзможното ще ни изглежда само трудно постижимо.
– А кое е най-бялото, най-радостното, за което разказвате в „Бяло и черно“?
– Най-бялото са вдъхновяващите личности, които далеч надвишават броя на онези, които определят черните краски в книгата. Затова бялото е пред черното в заглавието. Скоро ще направя едно усилие да преброя „белите“ имена в книгата и ще ги вкарам в списък по азбучен ред. Нещо като именник в бяло.
– Променяхте ли нещо, докато събирахте тези есета и фрагменти, редактирахте ли себе си?
– Разбира се, много шлифоване имаше по фразата, синтаксиса, за да стои ефирно и да се чете без усилие. Прогоних чуждиците, редактирах по-дългите и сложни по структура изречения. Още от Яворов и Пенчо Славейков знам как се работи с текст – майсторството в творчеството се състои в умението да се поправя текста и дълго да се чука с чука върху него, после с най-големите длета, по-малките, накрая с шкурката и иглата. Подреждането на думи, които се обичат, е майсторлък, който владеят големите майстори. Аз ги подреждам така, че поне да не се карат.
– Книгата е като картина на обществото за последните години… Каква е посоката ни, наемате ли се да обобщите?
– Като европейска държава, имаме този геополитически късмет да сме обречени на развитие към европейско благоденствие, на каквото се радват богатите държави в Европа. Това става бавно, с голяма съпротива, с устрема на костенурка, но въпреки пречките пред нас, убеден съм, че децата ни ще са по-благоденстващи от нас. Не знам дали ще са по-щастливи, защото животът ще има по-високи изисквания към тях, битката за хляба ще бъде още по-тежка, нуждата от средства все по-голяма, но най-скъпи са нещата, които не можеш да купиш с пари.
– Правят впечатление многото цитати и препратки във Вашата книга, а живеем във време, което има склонността да опростява всичко. Кое остава най-ценният Ви извор до днес?
– Добрите книги и музиката, която обичам. Нито ден без ред е моят житейски слоган. Нито ден без музика е естественото ми състояние. Вдъхновява ме примерът на почтените, свободолюбиви хора. Те ме окрилят и мотивират в моя устрем към лична свобода. Понякога натискам газта и не поглеждам в огледалото за обратно виждане, току някой ми отнеме предимството и правя малки катастрофи, но не предавам нито приятели, нито ценностите, които дават смисъл на живота ми. Много съществена роля в живота ми изиграха писателите, артистите, художниците и поетите, с които съдбата ме срещна лично, това, което обичайно наричаме „интелигенция“. Хората на духа ме зареждат и извисяват над сивотата на битието. Облагодетелстван съм от професията ми, защото хората, които ежедневно консултирам в кабинета си, показват пред мен най-светлата си страна, откъм добродетелите, и чрез тях опознавам тяхната най-интимна човечност, която откривам и там, където най-малко съм подозирал, че ще я открия, защото съм лекувал представители на целия социален и политически спектър. Това ме зарежда и ми дава надежда, че доброто ще победи, защото е по-силно и жизнено от злото.
Облагодетелстван съм от професията ми, защото хората, които ежедневно консултирам в кабинета си, показват пред мен най-светлата си страна, откъм добродетелите, и чрез тях опознавам тяхната най-интимна човечност
– Казвате на едно място, че е било неизбежно да станете лекар. Дали някога Ви се е искало да бяхте избрал друго?…
– Да, детските ми мечти бяха свързани с футбола и музиката. Исках да съм футболист като Гунди (Георги Аспарухов) и музикант като Ленън, Маккартни или Джордж Харисън. Но съдбата се е усмихвала ехидно и ме е тикала към бялата престилка и стетоскопа. Мисля си, че в един следващ живот ще пробудя отново детските си мечти и ще ги подгоня като хвърчило. Те още тлеят в мен и се опитвам да ги подхранвам в децата си. Странно е, че на годините на малкия ми син, сега на 9 години, аз исках друго, а той отсега мечтае да стане лекар, а е страстен любител на футбола и музиката.
– Какво бихте казал Вие лично на младите лекари, които се опитват да променят съдбата си? Какво е различно сега с времето, когато бяхте на техните години?
– Времето поставя по-високи изисквания към тях, животът тече по-бързо и те трябва да имат по-висока скорост от нашата. Бих ги насърчил да не спират да се образоват, да трупат знания и лична култура, защото лекарската професия е изкуство, но това изкуство е достижение само на избрани, които са потопени в него.
– Имате ли свой собствен режим, как поддържате здравето си физически и психически?
– Вегетарианец съм, не пуша, рядко пия концентрати, предпочитам чаша вино с приятели навън или по-често у дома след вечеря, когато ми е пълно сърцето и спокойна душата. Често чашата ми остава недопита. Спортувам три дни в седмицата – футбол и тенис на корт. Някога, като ученик, бях в един от юношеските отбори на Бургас. Често играя и тенис на маса.
– Благодаря от сърце за този разговор!
