Орхан Памук за Истанбул: „Когато падне мъгла, е като градът от детството ми“

Писателят е роден точно там преди 72 години

Носителят на Нобелова награда за литература през 2006-а все така обожава родния си град – преди години той публикува и серия от снимки, правени направо от балкона на неговия дом. Живее на мястото, където се разделят европейският и азиатският Истанбул. Всъщност освен че снима, също и рисува! Толкова много таланти притежава авторът на „Сняг“ и „Чумни нощи“.

„Когато падне мъгла – описва писателят своя град и с думи, – чайките престават да крещят. Водният транспорт в Босфора почти спира. А корабите, които въпреки всичко отплават, дълго тръбят, та да избегнат сблъсък. Това придава на града особено състояние на тревожност. В тази нова атмосфера моето романтично въображение се разгаря.“

Нобеловият лауреат споменава и това, че мъглата прави града по-малък и сякаш с по-малко хора, както си го спомня от детството. „Когато се родих – продължава той, – Истанбул беше дом за 2,5 млн. души. Сега в него живеят сигурно 17. И през цялото време съм свидетел на това развитие.“

**Сред най-скъпите му спомени от детството е този за „Пашабахче“**

Фериботният кораб е построен в годината, в която се ражда Орхан Памук. Преди няколко години „Пашабахче“ беше ремонтиран и реконструиран до първоначалния си вид. Първо военен кораб, сега той изпълнява редовна линия до Принцовите острови.

„Баща ми и чичо ми успяваха да го разпознаят в мъглата само по силуета – спомня си писателят. – Когато бях на шест, татко помоли капитанът да надуе сирената, докато корабът минава покрай нас.“

Сега Орхан Памук се изявява като преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк. Учи студентите на сравнително литературознание вече две десетилетия. За празниците обаче планира да се върне в Истанбул. Навремето учи първо архитектура, но след три години се прехвърля в специалността журналистика. Посвещава се на писането от 1974 г. Търси обаче и други форми на изява – именно фотографията и рисуването. През есента писателят издаде част от дневниците си, в които наред с думи има и рисунки, под името Memories of Distant Mountains.

„Обичам Истанбул през зимата – напомня ми за детството, когато градът беше много меланхоличен, тъжен и беден. Имахме чувството, че сме на края на Европа и нямаме пред себе си никакво бъдеще.“

С десетилетията обаче картинката се променя

„Хората, които изживяха последвалия икономически бум, ми казваха: „Това не е нашият Истанбул, нашият е весел и цветен.“ Само че през последните три-четири години турците отново обедняха заради лоши икономически решения. Купуват по-малко, наслаждават се по-малко на живота, по-тъжни и ядосани са. Така че може би онова време се връща в някаква степен.“

Писателят разказва по страниците на Memories of Distant Mountains как бягал на улицата, когато родителите му се карали – след развода им останал под опеката на своята баба. Вече в нашето столетие пък си купува огледално-рефлексен „Канон“ – и започва да снима. По това време го придружава бодигард заради заплахите спрямо личността му. „Първо не ми беше приятно, но после разбрах, че благодарение на него мога да отида и там, където не смея. По това време в Истанбул се местеха предимно хора от източната част на страната, кюрди и турци. Реших да напиша за тях, така че шест години правех интервюта.“ Така се появява и книгата „Странност на ума“.

Заплахите идват след интервю на Орхан Памук пред швейцарска медия

Писателят споменава турския геноцид по отношение на арменците през годините 1915-1918. Тогава загиват около 1,5 млн. души. Темата е табу за турците до днес. Срещу писателя тогава е заведено дело, като на път за съда тълпата се опитва да го линчува. Делото е прекратено, но заплахите продължават още няколко години.

Книгата „Чумни нощи“ също стига до турския съд. Според обвинението писателят поругава турското знаме в нея, както и основателят на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. В наши дни Орхан Памук критикува публично и сегашния президент Ердоган, а също така застава на позиция, която защитава кюрдите.

По това време в Истанбул се местеха предимно хора от източната част на страната, кюрди и турци. Реших да напиша за тях, шест години правех интервюта.“

От книгата „Музей на невинността“ пък се ражда и физическо място, пак в Истанбул

Там има предмети, които са свързани с героите от романа и които писателят купува лично по антиквариатите или битпазарите на Истанбул. Подредени са в общо 80 витрини. Всяка една от тях представя глава от романа, както и момент от живота на стария, изчезнал вече Истанбул. Музеят е посетен вече от над 300 хил. души, като поне половината са били туристи, дошли в прочутия град. Сред посетителите тази година е например и немският президент Франк-Валтер Щайнмайер.

Но и самият Орхан Памук излага творчеството си – картини и снимки. Последните институции, отворили вратите си пред него, бяха Държавни художествени колекции – Дрезден, мюнхенският Ленбах, както и пражката галерия Докс.

„Трябва да поддържам баланс – оценява изкуството си Памук. – От една страна, следя най-новите тенденции в западната литература. От друга, искам да познавам онези, които точно сега стъпват в Истанбул и започват там нов живот. За тях искам да е и следващият ми роман.”