Лира Литературно-рекламна Агенция
В наше време се пробужда
Карл Мюлер Фрьолан е нарекъл книгата си простичко „Нацизмът“, но уточнява още в подзаглавието какво ще е на фокус в нея – историята, генезиса, идеите и влиянието на една човеконенавистна идеология.
Норвежкият учен е завършил интелектуална история в университета на Осло. По страниците на „Нацизмът“ се впуска в миналото – и проследява зараждането на самата идея за него. Фрьолан застъпва тезата, че нацизмът е дълбоко вкоренен в немската култура. Затова и връзката между немския романтизъм и нацизма е директна и добре различима според него.
Ученият изследва всички страни на нацизма – обяснява добре ултранационализма и тоталитаризма, също расовата теория на Третия райх, както и природния мистицизъм и окултизъм, които също вървят ръка за ръка в схващанията на Третия райх.
Идеята на Фрьолан всъщност не е нова – той стъпва върху концепцията на Томас Ман. Още през 1930 г. писателят описва зараждащата се тогава нова идеология като почти религиозно преклонение пред нацията, природата и живота. Всичко това според него сочи директната връзка на нацизма с немския романтизъм.
Норвежкият писател разглежда нацизма и от светска, и от религиозна гледна точка – на това всъщност е посветена и неговата докторантура. С тази книга прави дебют, но реакцията по света е впечатляваща. Нещо повече, колегата му Даг Ейнар Туршен определя „Нацизмът“ като „шедьовър в повече от един смисъл“. В рецензията си сайтът Get History нарича книгата „отлична, важна и убедителна“. Документалната история оставя дълбока следа и там, където вече е преведена. Сдружението на хърватските литературни преводачи например пише: „В нашето време на дълбоко политическо разделение и засилване на екстремизма от двете страни на обществено-политическия спектър тази книга е по-актуална от всякога.“
„Нацизмът“ спокойно заслужава доверие – и може да се превърне в основен наръчник за разбирането на епохата
Връзката между фюрера и народа – откъс от книгата
И садистът, и мазохистът зависят от някого или нещо друго, за да неутрализират своята индивидуалност. И двамата копнеят да бъдат обвързани с нещо външно, без значение дали то се възприема мазохистично като по-силно или садистично като по-слабо. Такова самопреходно обвързване с мощно цяло или слабоволен субект Фром нарича симбиотично. Този тип връзка е симбиотична, в смисъл че мазохистът като „слабоволен субект“ и садистът като „доминиращ субект“ са част от „общ живот“, съюз въз основа на взаимна зависимост. Фром прилага тази теория за садомазохистична симбиоза към нацизма и манталитета на Хитлер, които според него съвпадат. Кои аспекти на нацизма подчертава Фром като израз на садомазохистична основна нагласа?
Съществена причина за подкрепата на нацистките движение и държава според Фром е мазохизмът – нагласа, която според него се среща в немалка част от германския народ. Основен фактор, поради който Хитлер печели толкова голяма подкрепа, е, че идеологията на нацисткото движение е насочена точно към този стремеж към подчинение. Сляпото подчинение и самозаличаващата готовност за саможертва са основни добродетели за нацистите. Фром изтъква връзката между Хитлер и неговите слушатели по време на масовите събрания. Хитлер – силният лидер – задоволява нуждата на масите да се подчинят на това, което представлява по-висша сила. Германците нацисти се отдават изцяло на своя фюрер в безусловна лоялност, като по този начин осъществяват мазохистичната си мечта да станат част от нещо по-голямо.
Поддръжниците на Хитлер искат да участват във властта на фюрера, като се подчинят на този, който притежава тази власт. Те искат да станат част от нацията, т.е. нацистката общност, представлявана от Хитлер, за да получат достъп до властта и силата на нацията. Самият Хитлер описва целта на масовите митинги като „подтикваща към опиянение и ентусиазъм“, които трябва да деиндивидуализират присъстващите. Благодарение на това „масово внушение“ и на „магическото въздействие“ на такива събития индивидът се измъква от своите самота и безсилие и се превръща в „брънка във веригата“ на една всеобхватна „борбена“ общност. Гьобелс, друг организатор на т.нар. масово внушение – податливостта на манипулация от страна на масите, която парализира независимата преценка на индивида, – казва, че по време на масовия митинг индивидът се превръща „от малко червейче в част от голям дракон“.
С други думи, нацистките масови събрания са примерна илюстрация на онова, което желае мазохистът. Самотният и безсилен индивид най-после заличава индивидуалността си и по опияняващ начин бива погълнат от мощен колектив – става „част от големия дракон“. Екстатичното себеотдаване, прекланящият се пред фюрера колективизам и достъпът до дългоочакваната сила са налице във всички на тези митинги.
Докато мазохистичните маси са доминирани от Хитлер, самият той е в състояние да изрази садизма си. За пореден път той успява да демонстрира абсолютната си власт. Хитлер е народен прелъстител и завоевател. Той подчинява и управлява масите, поставя ги под властта си и ги превръща в пасивно средство, което може да използва за свои цели. Хитлер описва подробно как като оратор гледа и преживява тълпите, които стоят пред него. Твърди, че те са „женствени и глупави“, т.е. че се управляват от чувства, а не от разум. Хитлер сравнява морето от хора пред себе си с жена, която иска да се подчини на силен мъж, която е готова да се откаже от свободата си, за да се подчини на силния.
С други думи, Хитлер е наясно с мазохистичните наклонности у своите слушатели. Самият той притежава неукротим стремеж да подчини масата хора. Той полага всички усилия да омагьоса и пороби своите слушатели. Те трябва да бъдат привлечени в умствено робство, да бъдат вързани или оковани; те трябва да бъдат поставени в оковите на магията.
