Като падащо листо – пет книги, които се четат наесен

преди 2 дни Читатели, Читателски дневник

Подходящи са и за любов, и за равносметка

Сюжетите, които подбрахме, преразказват великолепно сезона. Обикновено точно наесен се оказваме толкова натоварени, че изведнъж се оказва… Коледа. А същевременно имаме нужда от мекотата на есента, от романтиката ѝ… Точно тя храни най-много хората с богата душевност.

Затова предлагаме да се спрем тази есен с книга в ръка – и да уловим момента… А после дълго ще го помним. Избираме все истории, които да отекват дълго в нас. Така и есента може да се превърне във време за преоценка или пък дори ново начало.

Ето няколко заглавия, които се помнят – с тях отваряме врата към свят, който е само наш…

Нова среща с Маркес

„Окапалата шума“ е един от най-ранните романи на големия писател, той го пише, когато е едва на 27. Ако пресметнем, това ще рече, че годината е 1954-а. Действието в книгата се развива в рамките на половин ден и според мнозина „Окапалата шума“ се превръща за писателя буквално в генерална репетиция за написването по-късно на „Сто години самота“.

Самата книга ни среща със семейство на военен. Преди 25 години на вратата им е почукал френски лекар, спасил някога живота на полковника. Дали половин ден ще е достатъчен за разплитането на тази история, в която пребродваме всъщност много места и която предлага великолепна демонстрация на стила на Габриел Гарсия Маркес, колкото и да е млад, когато създава „Окапалата шума“.

За Хемингуей романтично

Андреа ди Робилант ни връща в книгата си през 1948 година. Тогава Хемингуей е на 49 – преди три години е сключил брак за четвърти път, а пътуването до Венеция, което е в основата на сюжета, се явява нещо като закъсняло сватбено пътешествие със съпругата му Мери Уелш. Но напълно в стила на писателя, той открива в романтичния град… нова муза.

Макар да се твърди, че връзката с Адриана Иванчич е чисто платоническа, именно тя се превръща във вдъхновение за последните творби на писателя. Хемингуей ѝ подарява и книга – Иванчич е прототип на героинята му Рената в „Отвъд реката, сред дърветата“. Но животът е жесток – и тя се самоубива като писателя, през 1983-а.

Изпод перото на класика

„Есен в Пекин“ Борис Виан пише на 27. Сюрреалистичният роман предлага поглед към абсурдното промишлено общество, в който е вплетен сюжета за безнадеждната любов. За успеха на книгата говори и фактът, че това е единственият му роман, който се сдобива с преиздание през краткия живот на твореца. Може би защото всеки прочит на „Есен в Пекин“ разкрива нов пласт от романа, нови обстоятелства и ъгъл към действителността.

Сезон за равносметка

Една от най-четените съвременни чешки писателки – Алена Морнщайнова, предлага пътуване за носталгици в събитията покрай краха на Източния блок. Тя всъщност задава въпроса какво щеше да се случи, ако онзи ноември през 1989-а беше завършил с фиаско. Отговорът ѝ по страниците на „Ноември“ е повече от горчив. Историята проследява драматичната съдба на най-обикновено семейство. Мария е в затвора заради участието си в демонстрациите тогава, Магдалена пък е възпитавана за строител на комунизма. Една история, която за щастие не се е случила, но се разиграва все още на много места по света.

Есента е любов

Романтичният сюжет на Кари Елкс ни кара да забравим проблемите и да се потопим в любовта между Джулиет и Райън. „Есенна идилия“ е от добилите известност истории на авторката за сестрите Шекспир. Всички те откриват любовта… и се разделят с нея по различен начин. И в „Есенна идилия“ главната героиня твърди, че е сложила край на романтичните връзки, но какво да прави човек наесен в едно малко градче… освен да се влюби.