Книгите ги успокояват и помагат в процеса на мислене
Дигиталните технологии промениха изцяло начина, по който възприемаме медиите и текста – днес всичко се разиграва на екрана пред очите ни, а динамичният му вид е гарантиран и от многото реклами и видеоизображения. Това съответно стимулира мозъка по съвсем различен начин от традиционния текст или книга. Съсредоточеното, дълго четене на практика липсва в наши дни – процес като този остава в миналото. Затова е много важно да си дадем сметка как четат децата и как възприемат всъщност текста те…
Всеизвестен факт е, че книгите спомагат да забавим прекалено бързото възприемане на информация. Те отприщват процес на анализ, на размишление в нас. Обратно, интернет ни кара да скачаме от източник на източник, мисълта става трескава и накъсана. Така се ражда и един от съвременните проблеми, различим в пълна степен при децата – когнитивното нетърпение. Характеризира се с това, че не можем да проследяваме дълъг текст, а проблемът се пренася и върху дългосрочната памет.
Когнитивното нетърпение изисква всъщност да научим веднага информацията, която ни носи един текст, без да се налага да вникваме в същността му. Така четенето губи ореола си на преживяване, което може да се точи с дни и стотици страници. Вместо това бързо сменяме прозорците в интернет, зачитаме се в нещо, но с решително движение на пръста го отмятаме и продължаваме към следващия текст. Погледайте например как работят с телефоните си тийнейджърите в метрото – едва ли отделят повече от две секунди на пост в социалните мрежи.
Обратно, четенето на книги, изисква потапяне в текста. Литературата дава възможност и децата да погледнат на живота от друга перспектива. Заедно с това им помага да развият емпатията си. Важи всъщност, на колкото и години да е читателят!
Една от причините това да се случва е фактът, че книгите ни предлагат опит отвъд нашите изживявания. Започваме да възприемаме света през живота на някого другиго, а това се подписва и върху нашия начин на мислене.
Четенето на книги да възможност на децата да погледнат на живота от друга перспектива – заедно с това да развият и емпатията си
Процеса описва най-добре американската писателка Сюзан Зонтаг. Тя казва, че книгата е като огледало, а четенето – възможността да преминем през него. Това обогатява четящия, като му спестява ефекта на социалния балон, който характеризира най-добре социалните мрежи и интернет.
Дигиталният свят обаче трудно би изчезнал – затова много съвременни психолози казват, че е редно да подкрепяме децата в развиването на „двуезичен“ мозък. С други думи, такъв, който съумява да възприеме задълбочено текст, но в същото време не са му чужди и характерните за интернет реакции на повърхностно четене, прескачане, невнимание.
Един от най-добрите начини това да се случи е четенето заедно у дома. Когато детето преживее заедно с родителите си някоя книга, то започва да свързва четенето с определени емоции, които събуждат в него добри чувства. Съответно е по-здраво емоционално, а и интелектът му получава шанс за развитие не само под влиянието на поредната апликация. Ефектът обаче идва бавно, с годините. Наша отговорност е да положим началото.