Е-книгата обещава да бъде запазена завинаги

Дебатите между привържениците на електронни книги и такива на хартиен носител не спират. Английският писател Тим Паркс написа текст по този въпрос, който беше публикуван в nybooks.com. Той обяснява защо, според него, преходът към книги в дигитален формат е нещо положително.

Когато получаваше награда „Коста” през януари, Андрю Милър заяви, че в най-скоро време повечето книги ще се четат на екран, но се надява все пак най-добрите произведения да се печатат. Джулиан Барнс, когато получи „Букър” в края на 2011 г., също се изказа в защита на печатните книги. В този дух мисли и Джонатан Францен. Дали са прави обаче, се пита Паркс.

На практика е лесно да се защитават е-книгите. Могат да се купуват навсякъде по света, по-евтини са, не заемат място. Четецът „Киндъл” запаметява коя страница сме чели последно. Можем да променяме размера на буквите в зависимост от светлината и собственото ни зрение. Дори фонът може да се промени. Когато лежим в леглото, не ни се налага да държим с две ръце дебел том. Нега погледнем и от друга гледна точка – връзка с текста. Дали тя кара тези известни мъже и жени писатели да се страхуват от е-книгите? Едва ли е заради липсата на корица. Кориците често показват картини, които подвеждат читателя. Едва ли е и качеството на хартията.

Може би е защото няма как да запомняме даден параграф, виждайки на коя страница е? Или защото не можем да пишем бележки на страницата с молив? Или пък става въпрос за самото разгръщане на страници? Вероятно се губи от удоволствието, което изпитваме, когато сме прочели дебела книга.
Също така не можем да отчетем колко страници сме прочели точно днес, например четецът показва колко процента от цялата книга сме минали. Но важни ли са тези стари навици? Със сигурност е имало хора, които са били привърженици на калиграфията, след като печатането вече не се е правило от човека. Те сигурно са казвали, че най-качествените и сериозни книги трябва да са писани на ръка.

Важни ли са тези неща за литературата? Тя впечатлява окото и мозъка. Тя не е картина, нито пък скулптура, която да съзерцаваме, обикаляме и докосваме. Не се налага да си взимаш хубаво място, за да я оцениш. Литературата е направена от думи. Те могат да бъдат изговорени или написани. Ако са изговорени, акцентът и бързината могат да варират. Думите могат да се появяват по различен начин.

Джеймс Джойс е еднакъв писан на ръка, на „ариел” или „таймс ню роман”. Ако някой е прочел „Одисей” за 3 седмици, той го е прочел неповече или по-малко от друг, на когото са му били необходими 3 месеца или 3 години.

Само последствията от думите трябва да имат значение. Можем да променим всичко в един текст, освен думите. Стойността на литературата не зависи от това дали може да се докосне. Тя зависи от реакцията в мозъка, която предизвикват думите. Тя е ментален материал. Ако научим стихотворение, то е толкова литература на листа, на екрана или в нашите глави. Да, физическите издания на книгите, например „Война и мир” или „Моби Дик”, създават чувство за контрол, когато ги имаме. Чувство, че ги притежаваме. Може би това е нещото, към което хората са привързани. Но знаем, че въздействието от една книга не зависи от това колко е дебела или колко тежи.

Електронната книга ни позволява да се концентрираме върху нищо друго освен последствието от самите думи. Тя ни помага да се приближим до литературата по-добре, отколкото печатната. Това е много по-ценно от фалшивата гордост, която изпитваме когато покрием рафтовете си с известни имена.
Когато прибавим, че е по-лесна за пренасяне, невъзможността за унищожаване (електронните книги не могат да горят), е-книгата обещава да бъде запазена завинаги, което е ценното за човечеството. Става все по-трудно и по-трудно да разберем защо литераторите не отдават значимото на този феномен.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔