Лира Литературно-рекламна Агенция
Очакване
Циркът пристига без предупреждение.
Не го предшестват никакви обяви, никакви книжни плакати по стълбовете и билбордовете в центъра на града; не е споменат, нито рекламиран в местните вестници. Той просто е тук, а вчера не беше.
Високите шатри са на черни и бели райета, не се виждат златни или червени цветове. Всъщност няма никакви цветове, с изключение на тези, обагрили съседните дървета и тревата на околните поляни. Черни и бели райета на фона на сивото небе; безброй палатки с различна форма и големина, затворени в един безцветен свят от сложната плетеница на оградата от ковано желязо. Дори малкото парче земя, виждащо се отвън, е черно или бяло, боядисано или поръсено с креда, или приело този вид благодарение на някакъв неизвестен за зрителя трик.
Но циркът не е отворен. Все още.
Само след няколко часа всички в града вече знаят за него. До следобед новината се е разпространила дори из съседните градчета. Предаването на информацията от уста на уста е мно- го по-ефективен метод за реклама от напечатаните думи и възклицанията в някой вестникарски памфлет или постер. Внезапната поява на някакъв мистериозен цирк е впечатляваща и необичайна новина. Хората се чудят на внушителната височина на най-високите шатри. Зяпат часовника, поставен току до вътрешната страна на портите – часовник, който никой не е в състояние да опише подобаващо.
И черната табела с бели букви, която виси над входа и на която пише:
Отваряме с падането на нощта.
Затваряме с пукването на зората.
Какъв е този цирк, дето е отворен единствено през нощта, питат се хората. Никой не може да отговори, но с настъпването на здрача пред портите се събира значителна тълпа от любопитни.
И вие сте сред тях, разбира се. Любопитството ви е надделяло над волята ви, както се очаква от всяко едно любопитство. Стоите на помръкващата светлина, увили шал около врата си, за да се предпазите от хладния нощен бриз, и чакате да видите с очите си що за цирк е този, който отваря единствено след залез слънце.
Будката за билети, която се вижда ясно зад портите, е затворена, решетките ѝ са спуснати. Палатките са замрели, потръпват едва забележимо само при лекия полъх на вятъра. Единственото движение в целия цирк идва откъм часовника, който отброява отлитащите минути – ако подобна чудата скулптура изобщо може да се нарече часовник.
Циркът изглежда изоставен и празен. Но ви се струва, че май долавяте мириса на карамел във вечерния бриз, примесен със свежия аромат на есенните листа. Едва доловима сладост на ръба на студа.
Слънцето изчезва напълно зад хоризонта и последните отблясъци светлина преливат в здрача. Хората около вас вече нямат търпение – море от пристъпващи крака и гласове, мърморещи как ще се откажат от удоволствието, за да потърсят някое по-топло място за прекарване на вечерта. Вие самият се чудите дали да не си тръгнете, когато чудото се случва.
Първо се чува някакво пукане. Едва доловимо сред шума от вятъра и разговорите. Мек звук, подобен на онзи, който издава чайник, готов да заври всеки момент. После идва светлината. Над палатките примигват дребни лампички, сякаш целият цирк се покрива с ярки светулки. Чакащата тълпа притихва, докато наблюдава този спектакъл от светлини. Някой до вас ахва. Малко дете плясва радостно с ръце при тази гледка.
Всички палатки са осветени и заблестяват на фона на нощното небе, и блясва големият надпис.
Оживяват още светлини, подобни на светулки, опънати над портите, скрити сред железните плетеници. Пукат, докато светват, а запалването на някои от тях е придружено от дъжд от бели искри и малко пушек. Застаналите най-близко до портите посетители отстъпват назад.
В началото светлинките са хаотични. Но колкото повече се появяват, толкова по-ясно става, че очертават някакви букви. Първо се различава едно „С“. По някаква неясна причина – „Q“, после няколко „Е“-та. Когато и последната лампичка светва, а пушекът и искрите се разтварят във въздуха, най-сетне можете да се запознаете с този загадъчен искрящ надпис. Навеждате се на ляво, за да виждате по-добре, и прочитате:
Le Cirque des Rêves
Част от тълпата се подсмихва разбиращо, други се мръщят и въпросително поглеждат към съседите си. Едно дете до вас подръпва ръкава на майка си, умолява я да му каже какво означава надписът.
– Цирк на сънищата – идва отговорът.
Момиченцето възторжено се усмихва.
Тогава железните порти потръпват и се отключват – сякаш по своя воля. Отварят се навън, канят тълпата да влезе.
Сега вече циркът е отворен.
Сега вече можете да влезете.
Интервю с Ерин Моргенстърн тук
