Начало / България / „О, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?”

„О, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?”

Днес, 19 февруари, България отбелязва 139 години от обесването на своя национален герой Васил Левски.

Всъщност Апостола на свободата  умира на 6 февруари 1873 г. по действащия тогава Юлиански календар. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианския календар,  датата на смъртта на Васил Левски е 18 февруари, но възпоменателните церемонии се провеждат на 19 февруари.

През август 1876 г. в брой 22 на в. „България” е публикувано стихотворението „Обесването на Васил Левски“ на Христо Ботев.  Вариантът, който днес се изучава в училищата, е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван и в „Съчинения на Христо Ботйов“ под редакцията на Захари Стоянов през 1888 г.

„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Нека да отново да се върнем към шедьовъра, прекланяйки се пред живота и делата на великите българи – Левски и Ботев.

 

 Дякон Васил Левски
(Първи вариант)

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него… Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

 

 

Обесването на Васил Левски
(Окончателен вариант)

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

 

Фото:stara-sofia.com

Прочетете още

s_misul_za_kraya_cover

По-човешкото лице на неизбежното

За мъдростта и силата пред лицето на неизбежното, с което всеки от нас рано или …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.