Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 19 февруари, България отбелязва 139 години от обесването на своя национален герой Васил Левски.
Всъщност Апостола на свободата умира на 6 февруари 1873 г. по действащия тогава Юлиански календар. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианския календар, датата на смъртта на Васил Левски е 18 февруари, но възпоменателните церемонии се провеждат на 19 февруари.
През август 1876 г. в брой 22 на в. „България” е публикувано стихотворението „Обесването на Васил Левски“ на Христо Ботев. Вариантът, който днес се изучава в училищата, е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван и в „Съчинения на Христо Ботйов“ под редакцията на Захари Стоянов през 1888 г.
„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Нека да отново да се върнем към шедьовъра, прекланяйки се пред живота и делата на великите българи – Левски и Ботев.
Дякон Васил Левски
(Първи вариант)
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него… Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Обесването на Васил Левски
(Окончателен вариант)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Фото:stara-sofia.com
