Лира Литературно-рекламна Агенция
На 21 юли 1899 година е роден големият Ърнест Хемингуей.
Авторът на „Старецът и морето“, „Сбогом на оръжията“, „За кого бие камбаната”, „Да имаш и да нямаш“ в различни наши възрасти ни е запленявал с различни страни на своя неповторим талант. Веднъж сме се удивлявали на способността му с прост и непретенциозен език да ни внушава дълбока многопластовост и чувствителност. Друг път ни грабва със сдържаното си, но непреклонно отрицание на войната. Трети път ни увлича с духа си на неуморим мачо и приключенец. Или пък ни поразява с деликатните, но страстни перипетии на трудната любов.
Легенда и учител на поколения писатели от цял свят, той беше и си остава един самотник, критичен към света, но и силно взискателен към себе си, чиито възходи и падения са като че ли най-съкровената брънка, която го свързва със скритото у всеки от нас.
Ето някои негови редове, които си струва да си припомним, за да не ги забравяме.
Няма по-верен приятел от книгата.
Щастието е крепко здраве и слаба памет.
Човек не е създаден, за да понася поражения. Той може да бъде унищожен, но не и победен.
Този, който спечели войната, никога не спира да воюва.
Умните хора много рядко са щастливи.
Ние ставаме по-силни там, където се пречупваме.
Има неща по-лоши и от войната – малодушието, предателството и егоизмът.
Ако изпитваш безпокойство по малко всеки ден – ще изгубиш сума ти години. Ако нещо не върви, както трябва, поправи го, ако можеш. Но се научи да не се безпокоиш. Безпокойството с нищо няма да ти помогне.
Работата е най-доброто лекарство против всички беди.
Не падайте духом. Никога не падайте духом. Това е тайната на моя успех: никога да не падам духом.
Най-добрият начин да провериш можеш ли да се довериш на някого е да му се довериш.
Всичко, което е далече от морето, е провинция.
Не съдете за хората само по техните приятели. Не забравяйте, че приятелите на Юда са били безупречни.
С възрастта хората не поумняват. Те стават по-внимателни.
Обичам да слушам. Слушайки внимателно, научавам много. Много хора никога не слушат.
Всичко истински лошо започва с нещо съвсем невинно.
Тези, които непрекъснато демонстрират ерудиция и начетеност, нямат нито едното, нито другото.
Добрите хора могат да почувстват красотата, имат смелостта да рискуват и силата да говорят истината. И именно тези положителни качества ги правят много уязвими. Именно затова добрите хора често са разрушени отвътре.
Преди често пишеха за това, колко е сладко и прекрасно да умреш за родината си. Но в съвременните войни няма нищо сладко и прекрасно. Умираш като куче, без никаква причина.
Мъжът няма право да предава Богу дух в постелята. Или в бой, или с куршум в челото.
Когато в живота нещо свършва – независимо дали е добро или лошо – винаги остава празнота. Но празнотата след лошото се запълва от само себе си, а празнотата след хубавото може да се запълни само ако се намери нещо по-добро.
Всеки човек се ражда за някаква работа.
Ако целият ти живот е минал в една лъжа, по-добре и да умреш с нея.
