Лира Литературно-рекламна Агенция
Животът и това, което го следва, нерядко си правят любопитни експерименти с нас, хората.
Приживе Омар Хаям е известен най-вече като астроном. През 1073 г., вече придобил известност в Иран и Трансоксиана, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени. В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския въз основа на изчисленията на Алоизий Лилий.
Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия.
Ала въпреки всички тези негови заслуги към науката, днес ние го познаваме откъм съвсем друга негова страна. Не мислим за неговите астрономически постижения, а се възхищаваме от прекрасната вселена на поезията му.
Нека днес, в деня на кончината му през 1131 г. , си припомним безсмъртните му строфи, събрани в шедьовъра „Рубаят“, който Владимир Свинтила претвори за нас.
2
Тоз, който е избраник на света,
тоз, който вижда този свят от звездна висота
сякаш небе, когато види същността ти
е изумен, объркан и остава със отворена уста.
12
Как жалко е, че свърши книгата на радостта,
че мина рано на живота пролетта,
уви, не знам отде дойде, къде отлитна
наричана от всички „младост” птицата на радостта.
42
На времето не бой се ти от бързотечните несгоди,
не бой се от нетрайното, което те споходи.
Прекарай във веселие ей този миг сегашен,
за миналото не скърби, не бой се от това, което в бъдещето броди.
46
Сърцето си недей вгорчава със страдание,
не помрачавай времето си с никакво страдание.
Не знае никой тайната на туй, което идва после.
Потребни са: вино, любима, наслаждение, желание.
84
Разцъфват розите на утринния повей плах
и радостно запява славеят на тях.
Седя под розовия храст, защото още дълго той
ще рони цветовете си, а ние ще сме прах.
94
Грънчарската си чаша счупих в камъка – бях злобен.
Бях пил, затуй на таз постъпка бях способен.
Но каза чашата на тайнствения свой език:
“Бях като тебе аз и ти на мен ще си подобен!”
170
Когато със нозе на прах ме стрие гибелта,
когато ме оскубе като птица със ръката си смъртта,
смилете се над мен и чаша от праха ми направете –
ще оживея, сетя ли у себе си на мойто вино тежестта.