Лира Литературно-рекламна Агенция
Есента е създала прелестна картина, а поетът все така се взира в морето
Христо Фотев се превръща в явление още с първите си стихове. Негов е например шедьовърът „Колко си хубава”. Пише с особена жар за морето и любовта.
Роден е в Истанбул, а си отива от света ни в София – след цял един живот, посветен и на морето.
Ето няколко стиха от Христо Фотев, в които говори за раздялата и болката. С пожелание да има мир във всички души, тук и отвъд. А морето на спомените да ни свързва!
ЕЛЕГИЯ I
ЕЛЕГИЯ I
Умра ли, къщата ще стане пуста,
умра ли, къщата ще стане няма
и ще извика мама, ще почувства,
че ме няма.
И как тогава в къщата голяма
ще се усмихва мама, ще живее?
О, никога не казвайте на мама
синът къде е!
Тя няма да повярва, че земята
завинаги ще е прибрала
и на дърветата, и на цветята
ме е раздала.
Тя като сянка тихо ще излиза
и ще ви пита, няма да ви слуша,
видели ли сте бялата ми риза
по вода и суша.
