Ковид взима още скъпи жертви
Хавиер Мариас си отиде на 70 – испанските му издатели съобщиха новината, уточнявайки, че през последния месец писателят се е лекувал от тежка пневмония, причинена от коронавирус.
Мариас е сред най-успешните съвременни испански писатели. Тиражът на книгите му по цял свят надхвърля 9 млн. екземпляра. За романите си, които често са съпроводени и от криминален сюжет, е получил много награди.
Доста от творбите му са издадени и на български. Тази година например излезе „Берта Исла” – в превод на Людмила Илиева-Сивкова. По страниците Мариас майсторски описва всички възможни етапи на шпионажа, включително страничните ефекти и личната трагедия за замесените в такава дейност. „Така започва злото” – в превод на Маня Костова, търси отговори на морални въпроси в испанското минало. Интелигентно написана, книгата е пълна с философски прозрения, които будят и усмивка, и тъга.
Лично испанският премиер Педро Санчес изрази съжалението си заради раздялата с Мариас. „Обширното му творчество – казва се в изявлението, – завинаги ще остане един от стълбовете в нашата литература.” Според политика Хавиер Мариас е „един от най-големите писатели на нашата епоха”.
Дебюта си прави още в началото на 70-те – с книга, наречена „Владенията на вълка”. Повод за написването ѝ става негово посещение в Париж. Иначе е сред най-известните испански преводачи от английски – през ръцете му са минали автори като Томас Харди, Стивънсън, Йейтс и др.
В различни етапи от живота си преподава испанска литература в Оксфорд, пише много статии, като името му се споменава и сред евентуалните кандидати за „Нобел”. Създава общо 17 романа.
Интересен е сюжетът, който се развива и покрай книгата му „Влюбванията” – българският превод е на Теодора Цанкова. През 2011-а Мариас получава за нея Националната награда за литература. Писателят обаче я отказва. Така потвърждава казаното още през 90-те, че няма да приеме награда, свързана с официална институция. „Все така държа на това – заявява той през 2011-а, – и няма значение кой е на власт.”
„Винаги когато управлява Народната партия – пише в статия година по-късно, – тя се държи цинично и авторитарно. Гласовете използва като парен чук в полза на богатите и реакционерската католическа църква за сметка на долната и средната класа, на остарелите, болните и всички онези, чието провинение е, че не са богати.”
Въпреки че името му се появи на няколко пъти в залозите за нов носител на Нобелова награда за литература, Мариас така и остана без нея. Но пък спечели в еднаква степен уважението на критика и читатели