Лира Литературно-рекламна Агенция
Обемът ѝ е огромен
Спам съобщенията са форма на нежелана комуникация, която съпровожда интернет още от зараждането му. С годините обема им нараства драматично, като започват да се използват и за формиране на нагласи за продукти или пък направо политически партии. В наше време спамът е направо опасен, като може да послужи за проникване в банкови сметки и какво ли още не.
Макар че спамът съществува от края на 70-те, за първи път за него се заговаря официално през 90-те. Може да се каже, че негов кръстник е Джоел Фер, който обръща внимание върху проблема през 1993 г.
Колкото по-свободно е разпространението на интернет, толкова по-голяма сила придобива спамът, за да достигне размерите на истинска „природна катастрофа”. В наши дни става въпрос за същинска индустрия, която всеки ден се изразява в над сто млрд. излишни съобщения – много от тях придружени и с вируси.
Спамът предизвиква и дискусии относно ползата от интернет – също и надеждността му, като информационен източник. Според публикувани през последните години статистики около 85% от съдържанието в Мрежата е ненужна информация. Високотехнологичните операции с помощта на спама водят до финансово облагодетелстване и дори промяна в нагласите по отношение на политическата и социалната система. Всъщност всички ние сме свидетели как става това.
Ето и исторически аспект – първото спам съобщение е разпратено от компанията DEC през 1978-а с помощта на прадядото на съвременния интернет – Арпанет. Съдържанието било рекламно, като представяло новите миникомпютри на фирмата.
Съкращението спам означава SPiced hAM – по марка месни консерви, които се продавали свободно на Острова и в най-тежките следвоенни дни. В началото на 70-те британската телевизия излъчва сериал за бистро, в което храната се приготвя само от споменатите консерви – така и се формирал образът им на нещо досадно и нежелано
Спамът обаче се превърна в мощна форма на манипулация, за което му помогнаха и социалните мрежи. Има много психологически модели, които подсказват как ненужната информация стига до нас – и с малко усилия от страна на подателя ѝ, започваме да ѝ вярваме. За процесите в мисленето, които способстват това да се случи, пише например нобеловият лауреат Даниел Канеман в книгата си Thinking, Fast and Slow.
Затова е и важно да съществува свобода на словото, а източниците, които ползваме, да са проверени. Просто интернет е капан, в който спамът е в свои води. И така 44 години, а със сигурност – и докато Мрежата съществува.
