К. С. Луис за атомното оръжие: Човекът е изобретил толкова начини да умре

09.03.2022 Автори, Откъси

Писателят става популярен и с „Хрониките на Нарния”, и с теологични писания

Прегръща християнската идея, но и преди това търси истината в древните легенди, в митовете. Сам участва в Първата световна война и дори е ранен. Точно преживяното по време на военните действия го подтиква да създаде първата си книга – „Угнетен дух”. А душата му страда…

През 1948-а, вече на 50, писателят споделя размислите си за атомната ера, в която светът безпощадно е навлязъл. Само три години по-рано жестоките атомни оръжия са взели десетки хиляди жертви. „По определен начин – пише Луис, – размишляваме направо прекалено за атомните бомби. – Казваме си: „Как ще я караме в атомната ера?” Иска ми се да отговоря: Така, както бихте живели през 16. век, когато чумата е властвала в Лондон почти всяка година или както щяхте да живеете по времето на викингите, когато нашественици от Скандинавието е можело да се появят почти всяка нощ и да ви прережат гърлото, или както живеем сега, в епохата на рака, сифилиса, инсулта, бомбардировките, железопътните и автомобилните катастрофи. С други думи, нека не преувеличаваме уникалността на нашата ситуация.

Вярвайте ми, господине или госпожо, ти и всеки, когото обичаш, е осъден на смърт далеч преди изобретяването на атомната бомба, и доста голям процент от нас ще умрат по неприятен като цяло начин. Имаме точно една изгода на фона на нашите предци и това е анестезията. Но няма смисъл да се циври и да се нарежда само защото на света се е появил нов начин за преждевременна болезнена смърт. Свят, който и без друго е пълен с възможности, така че смъртта не е случайност, ами нещо сигурно.

Това е моята първа поанта и тя ни предизвиква да направим нещо. Ако трябва да ни унищожи атомната бомба, нека да ни порази, докато се занимаваме със стойностна човешка дейност – докато се молим, работим, учим, слушаме музика, къпем децата, играем на тенис, говорим си с приятели – а не се свиваме някъде като изплашени овце, чиито глави са пълни с атомни бомби. Те могат наистина да прекършат телата ни (правят го и вирусите), но не бива да превземат мислите ни.”