Искат отстраняването ѝ от учебната програма
„Момчето с раираната пижама” излиза през 2006-а изпод перото на Джон Бойн. Българското издание е от три години по-късно. Книгата разказва за приятелството между Шмуел – малко дете, попаднало в концлагер, и неговия връстник Бруно, който обаче е от другата страна на телената мрежа.
Заглавието се превръща в бестселър, като е преведено на повече от 50 езика. От книгата са продадени 11 милиона екземпляра. Появява се и филм, режисиран от Марк Хърман.
Студия на Лондонския университетски колеж посочва, че 35% от учителите в Англия използват книгата или филмовата ѝ адаптация, за да обяснят на своите ученици нелеката материя, свързана с холокоста. Според проучването обаче творбата не представлява надежден източник на информация. Академичното съобщение посочва, че „Момчето с раираната пижама” може да доведе до „редица неточности и грешки”. Един от проблемите е, че четивото навява „неуместни симпатии по отношение на нацистите”.
Повечето от децата, сред които е проведено проучването, отбелязват, че според тях книгата е „реалистична” или „истинна”. Сред като са прочели книгата или изгледали филма, те приемат за вярна една от най-големите и проблемни грешки, свързани с тези исторически събития – че обикновените немци носят малка отговорност, че са били с „промити мозъци” или че въобще не са били наясно с протичащите зверства в концлагерите.
„Оформя се становище, че никой не е знаел за холокоста, че хората не са имали ни най-малка представа за него”, посочва един от провелите проучването. Друг от анализаторите отбелязва, че „учениците започват да съжаляват немската стража в концлагерите след прочитане на книгата”.
Критика към въпросното заглавие се появява не за първи път. Преди 13 години е публикувано друго изследване, което разкрива, че 75% от читателите на книгата и зрителите на филма си мислят, че събитията, които са разказани, са реални
Преди две години пък Държавният музей Аушвиц-Биркенау в Полша обърна внимание, че „Момчето с раираната пижама” не е надежден източник и че „всеки, който изучава холокоста, трябва да я избягва”. Причина за това станаха именно историческите неточности в текста.
Авторът Джон Бойн и сега, както и преди, реагира остро на проучването. Той обръща внимание, че книгата му има подзаглавие „Измислена история, която има за цел морална поука”. „От самото начало си мисля, че книгата ми ще вдъхнови младите хора да проучат холокоста, а при мен това започна на петнайсет и продължи с десетилетия”, казва той.
„Като писател вярвам, че белетристиката може да изиграе важна роля при запознанството на младите читатели с трудни теми – заявява писателят още, – но задача на учителя е да обясни на своите ученици, че има разлика между въображаемото и реалното. Като изпитат емоциите, които изживяват моите герои, младите читатели могат да се научат да бъдат по-емпатични и добронамерени.”
Бойн е роден в Дъблин и завършва Английска литература в Тринити колидж. Дотук има създадени двайсетина книги за различна публика. Последната от тях – Traveller at the Gates of Wisdom, обещава разходка през хилядолетията в компанията на необикновено семейство