Много слънчеви страници си пожелаваме през новия сезон
Всяко годишно време си има хубавите страни – есента например по правило разполагаме с малко повече време за себе си. А навъсено ли е навън, откриваме слънце и в книгите.
Точно есента е прекрасна да хванем отново някое любимо заглавие. Ставаме по правило по-носталгични и вече търсим топлината. Затова и спомените играят ключова роля наесен.
Наред с хубавите моменти обаче може да си припомним и книгите, които са ни впечатлили. Интересни са и самите причини, поради които препрочитаме едно или друго.
Отговорът, разбира се, е различен при всички ни – основата обаче е в личните нагласи и психичната настройка. Как ли да си обясним другояче това, че разтваряме книга, въпреки че знаем какво се случва по страниците ѝ. Чудесен пример тук е например поредицата за Хари Потър. Запалените му почитатели без притеснение се потапят в историята отново и отново. И тук си проличава силата на магичното писане, както го владее Дж. К. Роулинг. Защото книгите ѝ ни предлагат нови и нови детайли, за които сякаш досега сме били слепи. Ако искате есен, наситена с приключения, започнете отново поредицата – с първата, „Хари Потър и философският камък”.
Разбира се, магията в писането е нещо, което трудно отшумява – затова и с еднакъв успех можем да я потърсим както в сравнително нови сюжети, като този за Хари Потър, така и в истински класики. Ако искате доказателства – ето ги например „Сонетите” на Шекспир. Въпреки че са създадени преди стотици години, те омагьосват с образността си. Зависи от настроението, но ако решим да ги препрочетем, ще са едно своеобразно посвещение в любовта и есента.
Съществуват, разбира се, и други мотиви за препрочитане на някоя книга. Интересно е например усещането, че авторът мисли като нас – и всеки път, щом разтворим добре познато заглавие, просто ни залива една такава особена топлина. Можем да дадем за пример Инна Учкунова – колкото и познати да са нейните „Истории за места и хора от близо и далеч”, винаги са способни да оправят настроението. Пък и да си дадем сметка, че ни се иска да пътешестваме по света – с книга в ръка, като самата Инна.
Друг пример за това единение между читател и писател са историите, написани с душа. Такива са книгите на Ричард Бах – например неговата „Мост през вечността”, която умилява и ни кара да търсим с вдъхновение моменти на любов и в собствения си живот.
Интересни са и самите причини, поради които препрочитаме едно или друго. Понякога го правим, защото авторът мисли като нас, друг път – понеже книгата е написана с душа
Има и книги, които са достатъчно оригинални, че да няма как да открием отново нещо подобно… Помислете например за един Маркъс Зюсак. Всеки негов роман е изтъкан от събития, които сякаш е невъзможно да се случат – веднага даваме за пример „Мостът на Клей”. Петима братя живеят по странен начин, а когато на сцената се появява бащата, иска да построи мост заради едно чудо… Просто такива сюжети привличат отново и отново; удоволствие е да ги препрочитаме.
Включваме още един мотив – книгите въздействат по определен начин на настроението ни. Есенната меланхолия понякога ни прави мечтатели, но друг път ни се иска да отлетим надалеч… при слънцето. Помага ни „Атлас на щастието” от Хелън Ръсел, който не просто се чете – той се изучава… Защото с всяка страница учим сами себе си да сме щастливи. Че какво му е странното тогава и да го препрочетем!
Примерите защо четем едно и също много пъти, може да удивително много. Едно е ясно – ако хванем книга, която ни вдъхновява, и есента ще е вече различна! Можем просто да го направим… Нали новият сезон иска нови предизвикателства! Нека са в книги.