Новият ѝ носител е Клеменс Й. Зец
Австрийският писател е със словенски корени, но живее във Виена. Роден е в Грац преди 38 години, като е от харесваните творци на своето поколение. Сега това потвърди и Немската академия за език и литература, като отреди именно за Зец престижната награда, включваща и финансова отмяна в размер на 50 хил. евро.
Син на лекарка и строителен инженер, австрийският писател завършва германистика и математика. Интересите му обаче са разностранни – свири много добре на диджериду, а обожава и компютърните игри. Дебютът му излиза през 2007-а – роман, наречен „Синове и планети”.
Десетината му книги най-често нямат ясно действие. Напомнят странен колаж от преживявания, като мястото, на което отвежда читателите си писателят, винаги е на ръба на социалната система – интернати, домове със специално предназначение, санаториуми. Младата публика обаче обожава Зец и книгите му се сдобиват по правило с комерсиален успех. Самият той е активен и по отношение на политическата реалност, а използва и новите технологии – един от романите му е написан на iPad.
„Академията оценява творец на езика, който с романите и разказите си постоянно изследва човешките граници”, казва се в решението за връчването на наградата. Оценява се и това, че с драстичността си писателят добре знае как да налучка най-болезненото в нашето съвремие, имайки в същото време дълбоко хуманистични подбуди.
За най-успешна досега книга на Зец се смята „Любовта по време на детето от Малщат“, която спечели и Наградата на Лайпцигския панаир на книгата преди десетилетие. Преди шест години пък писателят публикува философски роман с повече от 1000 страници, наречен „Часът между жената и китарата”. Най-новата си книга посвещава на есперанто и един друг изкуствено създаден език – волапюк.
Наградата носи името на Георг Бюхнер, известен философ и революционер. Призът е най-престижният в немското езиково пространство. Учреден е през далечната 1924 г. Сред носителите на приза са Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард и Макс Фриш