ПРАЗНИК В КНИГА
Така е озаглавено първото от нашите книжни предложения, с които ви подсказваме как да отбележите празника – „Прегръдката“. Тя е огледална приказка за костенурка и таралеж, които никой не смее да докосне, заради бодлите на единия и черупката на другия. Двамата се срещат в прегъвка по средата на книгата, сякаш се прегръщат, а четенето й отзад-напред, и отпред-назад е повече от забавно. Както казва мъдрият бухал вътре: „Не се тревожи, винаги има кой да те обича.“
Или да се грижи вещите да са на мястото си, мърдат „Чифтоядците“ в друга поучителна история. Те приличат на чорапчета с хоботи, всъщност на нищо не приличат, защото обикновено унищожават онова, което е чифт и заема цялото пространство на света – само детското въображение е способно да разхвърля от Европа до Африка купчина войнствени, влюбени, гладни, и усмихнати същества, които не натякват като родители – прибери си чорапите!
Но „Белята не идва сама“ според Зайчето Питър, стар герой в нова премяна, тоест в издание, което продължава приключенията на дългоухия любимец на Биатрикс Потър. Легендата твърди, че английската дама го измислила в далечния 19. в. като подарък за петгодишния син на нейната гувернантка. Сега той повлича през къщи и градини едно въже с пране, в което се оплита… не като пиле, а като заек в кълчища, и номерът му минава, само защото мама прощава. Хубав урок за хората как да обуздават гнева си, ако при всяка пакост им иде да дръпнат нечие непослушно ухо.
Но малките могат да бъдат и големи дракони. Всеки път щом се ядосат, бълват дим вместо думи. „Дракончето с шоколадово сърце“ разказва за такова сладко „чудовище“, което се нарича Авантюрин и докато чака люспите му да се втърдят, тоест да порасне, рано открива своята страст – шоколада. То става чирак в шоколадова фабрика. В случай, че се чудите как да приобщите децата за помощници в кухнята, да насочите драконовския им апетит към разумно хранене, без да бъдете изядени в едно със собствените си забрани, това е вашата книга.
Може пък да ви е писнало от захаросан живот, тогава – яхвайте метлата и бъдете себе си, както съветват психолозите! Но по-полека, нека първия полет бъде като в книгата „Пуфи и Брунхилде: неочаквана игра на съдбата“. Тук вещица и котка са щур тандем подобен на фермера Финдъс и котарака Петсън. Независимо от държавите на илюстраторите – гореща Италия и студена Швеция, тези книги буквално са произведения на изкуството, в които човек се чуди на картинките ли да се радва, или на всички остроумни случки на героите, да ги имитира, или да се надява да не им попадне в лапите.
Ето и упражнение за концентрация с играта – „Къде е Уоли?“. Отговорът не е лесен, изисква добри очила и здрави нерви, а пък е толкова релаксиращо да търсиш един-единствен мъничък Уоли сред 300 лица и предмети, с 12 свитъка, пръснати из магическия му свят, след който реалният ще ви се стори широк и спокоен. Затова нека насочим детекивските си умения към важните неща!