Лира Литературно-рекламна Агенция
Всички хубави думи този ден са за жените
Историята на празника накратко – започва се с масов протест срещу лошите условия за труд именно на жените. Годината е 1857-а, а мястото – Ню Йорк. Празник става официално през 1910-а. Нюансите са много, но най-общо казано, е ден за почитане на икономическите, политическите и социални достижения на нежния пол.
Първото отбелязване на 8 март у нас е през 1915-а. Добива идеологическа окраска, най-вече в годините на развито социалистическо общество. После пропагандата отстъпва за сметка на… комерса. Сега е любим ден на цветарите и продавачите на дребни сувенири. И на самите жени, разбира се! Мъжете пък са по-романтични, отколкото на 14 февруари. Какво преследват, те си знаят…
Сред идеолозите на 8 март е и Клара Цеткин. Схваща го като ден за солидарност между жените, но в същото време обвързва датата и със стара немска легенда, свързвана със Закона за първата нощ. Според него новоомъжените момичета отдават честта си не на своя съпруг, а на господаря-крепостен владетел. Така в едно село се омъжили осем девойки, и осемте на име Марта… Но точно осмата убила господаря си избягала със своя възлюбен.
И нали минахме в света на легендите и историите, най-добре да разтворим книга. Защото жената е най-истински описвана именно в книгите… При това по толкова много чудотворни начини!
Започваме с… малки жени
Книгата на Луиза Мей Олкът се води делото на живота ѝ. Смята се, че това е и една от най-големите класики на американската литература през по-миналия век. Излиза през 1868-а и се харесва изненадващо много. Авторката се вдъхновява от добрия прием и пише цели три продължения. По правило книгата е много благодатна и за екранизации. Не едно поколение актриси са имали честта и радостта да се превъплътят в образите на Мег, Джо, Бет и Ейми. На всичко отгоре, и посланието на писателката е златно и валидно до днес. Богатството си измерваме не с пари, напомня тя. Пък и книгата е напълно в тон с идеите на 8 март! Самата Олкът е защитничка на правото на жените да гласуват. Тя е първият гласоподавател-жена в Конкорд, Масачузетс.
Всяка жена се нуждае от… гениална приятелка
Например такава като Елена Феранте – тайнствена и талантлива едновременно. Но нали най-голямото очарование във всяка една жена е воалът, който спуска пред себе си, недостижимостта, която я прави мечтана. Италианската писателка се справя чудесно, поне ако съдим по това, че самоличността ѝ на практика остава неразкрита въпреки многото хитови книги. Сред тях е и „Гениалната приятелка”, която ни пренася в Неапол в средата на миналия век. По страниците се потапяме в момичешката дружба в най-чистия ѝ вид. Лила и Елена са вечно заедно, докато… мистерия не разделя пътя им. Гениалната приятелка изчезва и единственият начин, който намира Елена, че да потърси следите ѝ, е писането на книга. Така четем роман и го пишем едновременно. Успехът на „Гениалната приятелка” превръща идеята в тетралогия, станала известна под наименованието „Неаполитански романи”. И продължаваме да издирваме всъщност най-гениалната – самата Елена Феранте.
Най-добрата мама и аз покрай нея
Връзката с майката сигурно е най-важната на този свят. Понякога обаче отнема цял живот, за да я преоткрием, да възстановим баланса в тези свети отношения. Така е и в „Мама и аз и мама” на Мая Анджелоу. Между другото, като говорим за 8 март, Мая е икона в борбата за равноправие. Отхвърлена от собствената си майка, изнасилена, жертва на физически тормоз, тя се превръща във вдъхновение за милиони по целия свят. „Мечтайте за велики неща и после се опитайте да ги осъществите”, казва починалата на 86 през 2014-а жена. А „Мама и аз и мама” е до болка откровена, бъркаща в собствената ѝ рана, но превръщаща се в благ мехлем за всеки четящ, увеличаваща вярата ни, че светът ни има за основа нещо добро. И то е именно волята за промяна, която носят в сърцето си жени като Мая Анджелоу.
Да отгледаш истинска… дъщеря на съдбата
Исабел Алиенде пък създава образ на жената, която се уповава най-вече на собствените си сили – волева и борбена, както е в трилогията „Къщата на духовете”. По страниците описва общо четири поколения и картината наистина е удивителна! Създава мащабното си произведение в началото на 80-те, като жените по страниците са реални, но и леко мистични едновременно, съчетават познанието с интуицията, просто са богато преживяване за всеки, който разтвори книгите. В пълна сила това важи за средния роман от трите – „Дъщеря на съдбата”. Донякъде Исабел Алиенде дължи славата си на успешната екранизация на „Къщата на духовете” от Биле Аугуст, като във филма героите ѝ придобиха лицата на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Глен Клоуз и др. Обаче магията на писането ѝ също завладява, кара ни да повярваме, че всичко е възможно, защото светът е бил и остава място необикновено и вълнуващо.
Отвори очи в… град на момичета
Сякаш оживява отдавна отминала епоха в романа на Елизабет Гилбърт – връщаме се в Ню Йорк през 40-те на миналия век, но сюжетът е повече от сериозен! Защото „Град на момичета” ни изправя пред важни проблеми като женската сексуалност, копнежите, които ни преследват цял живот, взаимоотношенията, които непрекъснато се рушат. Това са важни теми за Гилбърт изобщо. Често тя наблюдава по страниците на творбите си например брака. Изследва го, изучава го, описва функционалността му днес, при това от гледната точка на онези, които се боят от него или пък имат резерви. Специално „Град на момичета” ни напомня и това, че времето лети и идва момент, в който да теглим чертата… но дали след цял изживян живот сме достатъчно зрели, че да направим именно това, да спретнем своята равносметка.
