Лира Литературно-рекламна Агенция
Даяна Джованацо представя вълнуващата история на Анита Гарибалди
Докато Джузепе Гарибалди е добре познат и личността му поражда възхищение – заради будния му дух и ролята му в обединението на Италия, друга, близка до него персона, остава в сянка. Нищо чудно, че става въпрос за жена. Анита Гарибалди, съпругата на Джузепе, е и негово вдъхновение, грандиозна личност, революционерка, която воюва заедно с Джузепе в Южна Африка и Италия.
Наскоро публикуваната книга „Аз съм Анита Гарибалди“ би могла да допринесе за популяризирането на личността на Анита. Книгата, написана от Даяна Джованацо, изследва завладяващата житейска история на тази „героиня на два свята“ – както ролята ѝ в политиката на 19. век, така и любовната ѝ история с Джузепе Гарибалди.
Авторката на книгата отговаря на няколко интригуващи въпроса.
– Бихте ли разказали на читателите ни малко повече за себе си, каква е връзката ви с Италия?
– Родена съм и съм израснала в Ютика в Ню Йорк, но се преместих в Лос Анджелис преди около 20 години. Оттогава живея там с изключение на тригодишен престой в Тексас, когато съпругът ми беше войник. Родена съм, за щастие, в голямо италианско семейство, което произхожда от Калабрия и Сицилия. Неделните вечери бяха винаги изпълнени с истории и смях. Смятам, че точно семейството ми ме направи разказвач на истории. В допълнение към писането създадох и подкаст, наречен Wine, Women and Words заедно с най-добрата ми приятелка Мишел, която също е от италиански произход. Както името подсказва, пием вино и говорим за книги – двете най-хубави неща в живота. Освен това съм и председател на Националната асоциация на жените в книгоиздаването в Лос Анджелис.
– Как проявихте интерес към конкретната тема?
– Прабабаите и прадядовците ми са имигрирали в Ню Йорк през 1913 и 1915 година. Бях по средата на проучването си как са стигнали до САЩ, когато започнах да се питам не как, а защо са дощли тук? Както при повечето случаи на имиграция, хората не напускат спонтанно родината си. Обикновено биват подтикнати от обстоятелства като война, глад и др. Исках да знам какво е накарало семейството ми да напусне Италия. Докато бях в разгара на изследването на италианската история, баща ми предложи да прочета повече за фамилията Гарибалди и тяхното влияния върху италианската история. Малко след това историята около Обединението на Италия се превърна в моя страст.
– Защо пожелахте да разкажете историята тъкмо на Анита Гарибалди?
– От момента, в който за пръв път прочетох книга за Анита, бях запленена. Тя била невероятна жена, която е направила толкова много за кратък период от време. И все пак, в редките случаи, когато се говори за нея, не е нищо повече от бележка под линия в историята на Джузепе. А е била много повече от това, била е неговото вдъхновение. Любовта им е била велика, Гарибали дори я нарича господарка на душата си. Освен това Анита се бори за свободата на хората в Южна Америка и Италия дори по време на бременност! Не се замисля да участва в битка, докато е бременна в осмия месец.
Крайно време е историята й да бъде разказана. Тя е героиня сама по себе си
– Кои бяха най-изненадващите аспекти от историята на Анита, които открихте по време на проучването си за книгата?
– Съществува една скандална история за това как Анита прекарва цяла една нощ, обикаляйки безлюдно бойно поле, за да търси предполагаемото тяло на Гарибади, по това време е била в напреднала бременност. В книгата, в която го прочетох, се казва, че го е направила от преданост към Джузепе, но в същото време такъв инцидент не се споменава в мемоарите ѝ. Отначало си помислих, че може бе историята е преувеличена или подобно нещо въобще не се е случвало. И така, обърнах се към автобиографията на Джузепе и той споменава случката. Той потвърждава, че Анита е преговаряла с похитителите си, за да може да отиде да го търси. Това ме подлуди! Но едва когато стигнах до края на нейните мемоари, разбрах какво се е случило. Тя се изповядва пред свещеник и когато той я подканва да признае греховете си, тя признава, че е била суетна. Споменаа издирването на съпруга си, който може да е бил мъртъв. В онзи момент е обмисляла как би могла да е по-известна от прочутия Джузепе Гарибалди. Как тя и нероденото ѝ дете биха могли да избягат и да продължат живота си. След като прочетох тази история, бях наистина благодарна за времето, в което живея. Бих могла да бъда пълноценен човек сама по себе си, без одобрението на съпруга ми или на някого другиго. Анита е трябвало да се бори за всичко, което приемаме за даденост. Затова и избрах това да е началната сцена в книгата.
