Начало / България / Синовна съпричастност към буквите и словото

Синовна съпричастност към буквите и словото

224394_bИван Теофилов:

„Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. „Народна култура”. Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга „Кой сънува моя живот”. Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от „Махабхарата”, санскритската поема „Бхагавадгита”.

И сега в „Писмо в небето” виждам тази многосъставна линия възобновена, но този път зачената от синовна съпричастност към буквите и словото с любопитната орнаментика на старобългарските образци. И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори, сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е между най-утвърдените и отстояващи представители на поколението от 80-те.“

 

Три стихотворения от книгата

EPISTULA EX PONTO

Октомври се завръща на брега,
а птиците си заминават.
Черните им редици в небето—
писмо от Черно море.

ВЕЧЕРНИ НОВИНИ

Вечерницата изгрява,
а слънцето става
жълта черта
над море от черни борове
в окото на сокола.
Безшумен самолет
бележи свода
с тебеширена дъга.
Земното кълбо
е в окото на сокола.
А в лисичата бърлога
отеква дрезгав вик
на закъсняла сврака.
Настрой на дълги вълни:
настръхналата борова гора предава
вечерни новини.

СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ

Събуждам се като отворена книга
с небе в очите.
Котка ме гледа втренчено
и разчита птицата в небето
или жужащия ръкопис
на пчелите в липата.
(Неграмотен гущер се шмугва на сянка
между редовете от плочи.)

Съседът е друга дебела книга
с бала сено между грубите длани −
кожени старовремски корици.
Овцете разчитат тревите,
блеят и тичат
към тази уханна читанка.

На мегдана
две тънки книжки се четат взаимно.
Едната
със златни летящи сандали
слага червен печат
върху страницата на другата,
която потрепва във вятъра.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...