130 години от рождението му отбелязваме на 9 януари 2020-а
Писател и драматург, той оставя дълбока диря сред сънародниците си. Роден е в едно мъничко селце в Североизточна Бохемия – Мале Сватоньовице. Сега родната му къща е превърната в музей, който напомня както за него, така и за също толкова славния му брат, художникът Йозеф Чапек. Отпред има и паметник – по-големият държи скиците си, а по-малкият лейка и луковица.
А от написаното от Карел Чапек израстват наистина прекрасни цветя. Писателят е номиниран седем пъти за Нобелова награда за литература. Последната номинация е от 1938-а – годината, в която си отива от света ни.
Иначе обича земята точно колкото писаното слово. Именно работата в градината в лятната къща в Стара Хут му докарва няколко болести накуп. Умира малко преди нацистка Германия да окупира Чехия, като от документите на Гестапо е видно, че са планирали една от първите им жертви да бъде именно писателят.
Талантите му са безброй – той е и преводач, също журналист, но заедно с това например фотограф и дори страстен колекционер на етномузика. Личната му колекция наброява близо 500 плочи.
Работи отлично и с брат си – именно Йозеф му подхвърля идеята странните изкуствени същества от пиесата R.U.R. да се казват роботи. Пацифист по убеждение, неговата философия прониква и в творбите му. Сред най-известните са „Фабрика за Абсолют“, „Кракатит“, „Война със саламандрите“.
Ето няколко цитата, които разкриват правдиво душата и таланта му.
„Опитът е добра школа, но за нея се плаща твърде скъпо.“
„Най-хубавото на света не са предметите, ами моментите, миговете, неуловимите секунди.“
„Книгата е най-могъщото оръжие на народа. Народ, който цени книгата, уважава също и духовната си независимост и няма да я изгуби, докато има своя литература.“
„Представете си тишината, ако хората казваха само онова, което знаят.“
„Светът ще е лош, докато хората не започнат да вярват в хората.“
„Мъжът може да понесе всякакви трудности, но не и плача на жена, който сам е причинил.“
„Човек още не е достатъчно съвършен, нито достатъчно порядъчен, че да има правото да живее на място, толкова красиво, колкото земята.“
„Между две мнения винаги побеждава по-гласовитото.“
„Младото поколение има чувството, че с него идва един по-добър свят. Старата генерация има усещането, че по-добрият свят си отива с нея.“
„Класическата литература е онази, от която вече не очакваме да ни каже нищо ново. Затова толкова много я ценим и затова също така не я четем.“
„Между това какво искаме и какво трябва да правим се разполага целият ни живот.“
„Който мисли за себе си, губи света.“