Лира Литературно-рекламна Агенция
Нагласите на читателите се определят и от цвета на корицата
Специалистите на Pantone Color определят водещ десен на годината вече близо две десетилетия. За новата 2020-а са избрали нещо, което – по думите им, не се побира във времеви рамки и е вечно актуално. Това е класическото синьо, което е елегантно със своята простота и в същото време успокоява ума и ни прави щастливи.
Интересно, но според Pantone Color именно синьото въздейства върху умението ни да се концентрираме. В този смисъл, книгите със сини корици привличат вниманието по-ярко от останалите. Ако съдим по изреченото от специалистите в областта на цветовете, колкото по-изчистени са кориците, толкова по-лесно ще се решим да разтворим една или друга книга.
Разбира се, веднага решихме да проверим работи ли казаното от Pantone Color и в Хеликон… Селекцията в синьо, която подготвиха от книжарницата, включва наистина много силни заглавия. Впечатлява например синьото на „Вълшебникът“ – книга за живота и епохата на гениалния Никола Тесла. Сякаш загатва за необикновения ум, който ще се разкрие пред нас по страниците.
Ярко, хубаво, успокояващо погледа синьо има и по „Убийството на прислужницата“. П. Д. Джеймс е майстор на заплетените истории, но сякаш корицата загатва, че логиката ще ни води напред в нейния роман.
Интересно, но синьото сякаш отваря врата и към подсъзнателното, ако съдим по „Хари Потър и затворникът от Азкабан“. Заедно с това синьото сякаш е подкана да тръгнем на път – „След потопа“ обещава приключения и големи разкрития.
В чисто психологически план синьото е символ на интелигентното държане, допринася за изграждане на доверие помежду ни, а също така е показател за логично мислене. В този смисъл книгите със сини корици ще се харесват на хората, които влизат в книжарницата с ясната мисъл, че искат да си тръгнат с нещо хубаво оттам. Емоционалните натури по-скоро се свиват пред синьото и го избягват. Точно заради това, макар че е повече от обичан цвят, синьото се смята и за студено.
Точно в потвърждение на тази представа идва „Бяла самота“ на Райнхолд Меснер – планинската му уединеност е представена всъщност в синьо. За пътища, различни от тези на останалите, подсказва и корицата, пък и съдържанието на „101 отбивки“.
Доказано е обаче, че изборът на Pantone Color успява да раздвижи представите ни за един или друг цвят. Дали това ще се отрази и върху правенето на книжни корици, предстои тепърва да видим. В крайна сметка синьото е цветът на безкрая, на многото възможности, на морето… Затова си отделяме за нашата 2020-а и още няколко от книгите в синьо…
„Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман – от самотата се ражда истински празник в тази топла история, в която най-важно е прителството.
„Физика на тъгата“ от Георги Господинов – заслужава си новата премяна на най-известния български роман в последните десетилетия. Синята корица е дело на Теодор Ушев. Любопитен тандем се роди от тях двамата – Господинов и Ушев!
„Мостът на Дрина“ от Иво Андрич – от синевата на река Дрина се ражда книга, събрала феномена на Балканите. Наричат я „модерни приказки от 1001 нощ“.
„Почти нормално семейство“ от Матиас Едвардсон – точките по корицата приличат повече на цветови проби и пробуждат някаква първична тревожност; а такъв е и сюжетът в тази книга за разпад на ценностите, която обаче учи да търсим истината на много нива.
