Стела Йосифова за дебюта си и вдъхновението, което дава реалността
„Шоколадовата фабрика на Дядо Коледа“ се появи в сезона, който свързваме най-много с чудеса и вълшебства. Затова и в първото интервю, което изобщо дава за медия нейният автор – Стела Йосифова, честичко става дума за тях. Пък и писането само по себе си също е едно такова необяснимо чудо. Като самия Дядо Коледа.
А иначе се запознах със Стела, докато участвахме заедно в тазгодишната Национална седмица на четенето. Тя имаше за задача да представи дебютната си книга – и сам станах свидетел колко ентусиазирано реагираха на нея децата. Малчуганите бяха като омагьосани и от това, че общуват с истински писател. Честно казано, на моменти и двете страни изглеждаха развълнувани и смутени… а накрая всичко завършваше с усмивки и прегръдки.
Макар и в началото на своя писателски път, Стела е достатъчно амбициозна. Вече има нахвърляна поредица от няколко книги – както казва, в стила на сагата за Хари Потър. Кой знае, може би сега ви срещаме с откритие, което ще има какво да каже в перспектива на децата… пък и какво да напише за тях.
Но нека ѝ дадем думата – ето я самата нея, Стела Йосифова.
1. Представи се с няколко думи, как стигна въобще до писането?
Родена съм и живея в Бургас. Обичам интересните фентъзи книги и доброто у хората. Като малка обожавах филмчетата на Дисни, комиксите за Мики Маус и интересните приказки с картинки. Отделно слушах всяка вечер касетки с приказки. Това много разви въображението ми – и почти нищо друго Живеех в приказка като малка и обожавах литературата. Някак естествено се породи желанието да пиша, да създавам свои собствени светове.
2. Коледа е безкрайно експлоатирана тема. Защо реши дебютът ти да е именно с такава тематика?
Експоатирана тема е, но е винаги желана и актуална, защото в нея има нещо свято. Всички я чакаме с нетърпение и се стремим към онова, което Коледа носи. Самата идея ми хрумна една вечер, докато очаквах мама да се прибере от работа. Беше студено, зимно време, а на масата имаше една шоколадова вафла. Героите, сюжетът и приключението се появиха в главата ми съвсем ясни, щом я изядох. Вафла за 40 стотинки, а такава полза… Май са вълшебни
Но е много хубаво, ако чрез личен пример възпитаме децата на ученолюбие и любов към книгата. Тя ще остане у тях вечно
3. Да създаваш книги за деца е нещо безкрайно специално, на какво разчиташ най-много, че да привлечеш вниманието на малките си читатели?
Така е, специални са книгите за деца – така, както всяко дете е много специално. Разчитам изцяло на таланта и въображението си. Но не аз се стремя към идеите, а те сами ме намират. Постоянно ми хрумват и ме спохождат хрумки за нови книги.
4. Представи си, че на бюрото ти има три детски книги, които са еталон за теб. Кои ще са те?
„Пипи Дългото чорапче“, „Тримата мускетари“ и „Хари Потър“.
5. Има един вечен спор, дали децата четат, или не. Как гледаш на това ти?
Мисля, че децата трябва да бъдат оставени свободно да избират дали да четат, или да играят навън, или да гледат филмчета. Но е много хубаво, ако чрез личен пример възпитаме децата на ученолюбие и любов към книгата. Тя ще остане у тях вечно. Мисля, че има деца, които много обичат да четат, и други, предпочитащи повече други неща. В това според мен няма нищо лошо. Ще мине време и те ще прочетат важните за тях книги, ако е трябвало да го направят.
Понякога реалността се оказва много по-вълнуваща, интригуваща и красива от измислицата. Казвам го не просто ей така, а защото ми се е случвало
6. Откъде човек като теб черпи сюжетите си? Не е ли вече светът ни прекалено много в плен на реалността?
Черпя ги от детството си, от асоциации, които правя в ежедневието си, от емоциите си. От чувствата се черпят най-гениалните и интересни сюжети. Понякога реалността се оказва много по-вълнуваща, интригуваща и красива от измислицата. Казвам го не просто ей така, а защото ми се е случвало. Много хора, особено по-чувствителните, вдигат мерника на реалността и се стремят да избягат от нея. А всеки човек има силата и волята да превърне реалността си в приказка.
7. А ще бъдеш ли така добра да споделиш с нас първото изречение от новата си книга?
„В това княжество имаше нещо…“