Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Играта е изкуство за отдалечаване от всичко задължително, наложено на детето и неговите родители”, подчертава проф. Бернар Окутюрие в своето помагало по психомоторна, възпитателна и терапевтична практика „Действаме, играем, мислим“. Човек изпитва удоволствие да изразява себе си, да променя заобикалящия го свят и света на другия за добро, нали? А според социалните психолози нагонът към удоволствие е основополагащ за човешката психика.
В книгата професорът отдава дължимото на Пиаже, Фройд, Клайн и Уиникът, но с цел да хвърли светлина върху възгледите си относно двигателната и символична детска игра и творческата дейност. Отделя много внимание на грижите за тялото на бебето и преглежда опорните точки за разбиране на детското развитие, в т.ч. влиянието на нарцисизма, благоприятното ранно взаимодействие между майка и бебе и др. Така той стига до значими изводи за израстването и изграждането на детската психика.
В днешните общества, обладани от стремежа към продуктивност и печалба, от идеята, че знанията трябва да се придобиват рано, на играта се гледа като на нещо несериозно. Възрастният изпитва вина, щом остави детето да играе на воля. Самият той се чувства виновен, ако играе: не си ли губи времето? Проф. Окутюрие акцентира върху идеята, че спонтанната игра е изключително важна, чрез нея и с „магическата” си власт детето преобразява света и себе си, създава си собствена реалност. А мисълта на детето се оформя между търсенето на сигурност и моментите на несигурност, когато то открива удоволствието да мисли.
Основното изискване е грижите да се полагат заедно със, а не върху израстващата личност на детето. Те трябва да са в съзвучие с неговото тяло и емоции. Когато детето проектира себе си в някой герой, то е този герой, също като бебето, което изцяло се идентифицира с майка си. С помощта на вълшебната си мисъл детето осъществява своите желания. Щом осъзнае връзките си с другите, то открива представата за себе си и започва да се чувства „добре в кожата си“. Впрочем авторът обръща голямо внимание на тревожното напрежение в първите месеци след раждането, защото то е матрицата на всички човешки страхове.
Бернар Окутюрие е създател на цялостна стройна методология на преподаване и взаимодействие с детето, която поставя тялото и играта в центъра на вниманието. Понятието фантазми на действието заема централно място в този уникален психомоторен подход. Терминът обозначава въображаемите сценарии, които детето изгражда в резултат на някакво неудовлетворение. На практика Окутюрие се фокусира върху самочувствието на детето − неслучайно един от най-важните принципи на психомоторната практика е да помогне на малчуганите да се чувстват сигурни, като изпитват удоволствие от символичната игра, която липсва на толкова много деца днес.
„Действаме, играем, мислим“ е в превод на Албена Шарбанова.
