И този 2 юни отброяваме поредната година в памет на саможертвата на Ботев и всички, които са милеели за България
Ние тачим героите, независимо дали са участвали във военна битка, провеждали скрито просветителско дело, или просто вярвали, че дават личен пример за изкупление на страха, невежеството и примирението у народа.
Затова от много книги в Хеликон, посветени на Ботев, избрахме да припомним стихотворението „Моята молитва“. Той създава една от своите най-известни творби когато е на 26 г., дори в последното си писмо от кораба „Радецки“, възкликва: “радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва„. Прочетете я внимателно ред по ред, днес – 143 години след гибелта на поета. Заблуда е да се радваме на онова, което се е сбъднало от пророческите му думи. Утеха е да знаем, че Историята не ни е подминала и заедно с мъченичеството на големите личности ще оцени всекидневните ни малки победи в името на едно по-човешко бъдеще.
МОЯТА МОЛИТВА
МОЯТА МОЛИТВА
„Благословен бог наш…“
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…