Лоурънс Фърленгети променя и поезията, и съдебната система
Познат е всъщност колкото като човек на словото, толкова и като издател или пък дори книжар. В края на 60-те на миналия век например големият Гинсбърг отбелязва, че Фърлингети заслужава Нобелова награда за издателската си дейност.
И действително, неговата книжарница City Lights фигурира днес в пътеводителите като една от забележителностите на Сан Франциско. Точно там живее поетът вече 70 години, а самият магазин за книги функционира от 50.
Образованието на Фърленгети е донякъде европейско. В Сорбоната защитава докторската си степен в областта на поезията. Но в живота си е много повече, буквално всичко… От бедния сирак, роден на Източното крайбрежие на САЩ, става войник по принуда, тъй като е пацифист. Има период, в който го завладява социалистическият радикализъм, но се превръща в успешен предприемач. Най-вече е обаче талантлив литератор, който е в основата на всички важни процеси в американската литература през втората половина на миналия век.
Понякога го причисляват към Бийт поколението, но самият Фърленгети никога не се е чувствал част от него. Преди няколко години в книжарниците се появява кореспонденцията му със споменатия вече Алън Гинсбърг, която показва и общите им черти, но също и всичко, което ги разделя.
Фърленгети се чувства много повече наследник на славния Т. С. Елиът, чието влияние се усеща в творчеството му. Роден трийсетина години по-късно, смята обаче, че поезията е за хората и затова трябва да е максимално разбираема и достъпна.
Именно Гинсбърг стои в основата на един от големите препъникамъни в живота на Лоурънс Фърленгети. През 1956 г. стогодишният сега поет и издател пуска на пазара поемата „Вой“ на своя колега. Срещу издателя и автора е заведено дело за нарушаване на благоприличието, като тиражът е иззет от книжарниците. Решението обаче е в полза на издателя и това завинаги променя политиката на цензура в САЩ.
Стогодишнината си Фърленгети отпразнува по най-добрия начин – с автобиографична книга. Little Boy, както е заглавието й, описва собствения му път. А заедно с това се превръща в мащабна картина на миналия век. При това от наистина славен автор… Та нали още в края на 20. век една улица без изход в Сан Франциско е наречена Via Ferlinghetti.