Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Авторът на тази изключително четивна и забавна, но и поучителна детска книга никак не е сбъркал, като ù е сложил подзаглавие „Роман за деца, а май и за възрастни.“ Защото я прочетох на един дъх, без никъде да изпитам познатата лека досаденост, с която често пъти извръщаме очи от текста. Няма как да надникна в невръстните душици на бъдещите ù читатели, но имам силното предчувствие, че и те трудно ще се разделят със случващото се в нея.
К. Константинов очевидно се е старал книгата първо да му хареса на него и после на нас. Неподправената атмосфера на омиротворена носталгия по едно отминало прекрасно време, познато на всеки възрастен, няма как да бъде сбъркана. И все пак по-важното е тя да грабва детските сърца.
Добре е, че събитията се случват в реално съществуващи места. Така те звучат достоверно дори и когато е ясно, че са плод на щедра фантазия. Но пък тя, фантазията – и случкова, и във вътрешните монолози на малкия герой – притежава добър самоконтрол, който държи текста монолитен и не му позволява да се разпилее в маловажности.
Всъщност, вътрешното чувство за мярка в тази книга е навярно най-голямото ù достойнство. Приключенията може да се следват едно друго до безкрай, но няма ли спирачки, няма ли оценка и самооценка на героите, считайте, че всичко ще потъне в талазите на многословието. А тук действие и съзерцание, активност и пасивност се редуват като дишането и издишването. Остроумният скепсис на малкия мъдрец Дими е уместен и находчив дори и в ситуации, които привидно не са за неговата крехка възраст. И в това е следващото достойнство на текста – макар и достатъчно зрели, за да бъдат изричани и от възрастен, коментарите на Дими никъде не дразнят, не са авторови прозрения, вкарани в устата на дете. Те органично изграждат характера на малкия герой, защото върху тях е мислено и със сигурност са прецеждани през гъстата естетическа цедка – за да звучат по детски.
Някому може да се стори, че любовните „страдания на младия Вертер“, пардон, Дими, заемат значителна част от повествованието. Но спомня ли си той със сигурност колко са били трепетните му въздишки по отсрещния пол в зората на живота му? Любовта (и отсъствието ù) са двигателят на почти всичко на тази грешна земя – и няма нищо по-естествено едно дете да е въвлечено в чистите ù пространства. Пък и самоиронията на Дими е добра юзда, за да не бъде премината границата към лиготиите.
„Голямата любов на малкия Дими“ е успешен отговор на български автор на заплашителната лавина от преводна детска литература в наши дни (често пъти – доста далечна на душевността на българското дете), която ловко задушава повлечените от нея. Малък съвременен български герой, който храбро се бори със сериозните проблеми на живота, не губейки жизнеността си и чувството си за хумор, е един прекрасен подарък за нашите деца и внуци. Нека му помогнем да намери пътя към сърцата им, а преди това – към домашните им библиотеки.