Тереса Светославова, „Хеликон – Витоша“
Все още е сезонът на зимата и уюта, затова препоръчвам романа на Анхелес Доняте „Зимата на нашите писма“. Лек и приятен за душата, той ни отвежда в утопичното на пръв поглед селце Порвенир. Всеки герой ще ви стане симпатичен, не защото е перфектен, напротив – защото е истински като мен, и като вас. Хора с човешки истории, обединени от серия писма, които започва жителка на селото на име Роза. Тя сякаш таи в себе си думите цели шейсет години, докато накрая те изплуват, провокирани от нейна благородна кауза – да спаси местната пощальонка и съседка от преместване в града, в противен случай ще трябва да затвори единствената им поща. Историте в писмата помагат на читателя да усети съкровените тайни на героите, пише се анонимно, така е по-лесно, нали целта е да се съхрани пощата. Някъде там, между страниците се зараждат любов, приятелство и подкрепа, хората се превръщат в общност, въпросът е дали ще успеят ли да задържат своята приятелка, сродна душа и най-вече любимата си пощенска служба. Може би все пак чудеса се случват.