Лира Литературно-рекламна Агенция
Тигърът във всекидневната ù не е само сън. Той е предвестник на злощастието, което ще я сполети. Но 75-годишната вдовица Рут, която живее в усамотена къща на плажа, още не го знае, когато на прага ù се появява Фрида. Пристигайки изневиделица с такси, едрата непозната твърди, че правителството я изпраща, за да се грижи за възрастната жена. И двамата синове на Рут живеят надалеч, така че първоначалното подозрение бързо бива заличено. Появилата се като по чудо помощ за самотната им майка е добре дошла. А и Рут се чувства чудесно в компанията на Фрида. Дори изживява любовта, която е загубила в младежките си години. Отново прави планове за бъдещето и се унася в мечти, помрачавани единствено от стъпките на тигъра в къщата. Да, той не е съновидение. Тигърът е предчувствието на самата Рут, че тази идилия скоро ще се превърне в кошмар.
Преводач е Елика Рафи.
Фиона Макфарлан е родена в Сидни, Австралия. Следва английска филология в Кеймбридж. Получава магистърска степен по изящни изкуства от Университета на Тексас в Остин, където печели стипендия към Центъра за писатели „Мичънър“. Творбите ù са публикувани в престижни литературни издания, сред които е „Зоотроп: разкази“ на Франсис Форд Копола. „Нощният гост“ (изд. „Прозорец“) е удивителен дебют, окачествяван от критиката като своеобразен роман на ужасите, изваян по съвършено необичаен начин.
ОТКЪС
Тази нощ тигърът се върна. По-скоро шумът от него, или от онова, което издаваше шум. Рут лежеше в леглото и мислеше за Ричард и за това какво би означавало отново да се премести в града. Ричард живееше в слънчевата, хълмиста част на Сидни, северозападно от пристанището, където дърветата оставаха без листа през есента, а широките вечерни булеварди бяха задръстени от трафика. В градините растяха рододендрони и азалии, сякаш климатът беше по-хладен и по-влажен, отколкото в другите зони на града. Рут, която не познаваше добре района, го свързваше с просторната, масивна къща на един от учениците си по красноречие, чиито родители я бяха поканили на вечеря, а после се скараха заради цената на уроците й. Замисли се и за Джефри, за момчешкия му глас по телефона и за начина, по който беше казал: „Ти нали това искаш?“. Възможно ли беше да е истина? След смъртта на Хари рядко се замисляше какво иска. Фрида беше онази, която искаше. Тя искаше да чисти подове, искаше по-тънък кръст и коса, боядисана в различни цветове. Фрида изпълваше света със своите искания. А Рут беше очарована. Защо пък не?
Котките първи чуха шума. Рут почти спеше, но те скочиха и застинаха подобно на сфинксове, с прибрани нокти и присвити очи. Приличаха на дребните императори върху платовете, внасяни от Китай във Великобритания през осемнайсети век. Мърдаха уши и опашките им издаваха напрежение. Рут долови безпокойството им, изви глава върху възглавницата и се ослуша. И го чу – нещо се движеше във всекидневната и разместваше мебелите. Движенията му обаче бяха леки, неуловими. После се разнесе шумно дишане, сякаш огромна домашна котка душеше иззад неизброими затворени врати, но в този миг питомците й загубиха самообладание и избягаха.
Сега Рут усети необичайна миризма, която сякаш нахлу в стаята в мига, в който котките изчезнаха. Специфична миризма, силна и натрапчива, съвсем нетипична за джунглата, макар че в момента именно тя й напомни детството. Напомни й писъка на чайките в градината, когато котките се криеха в тревата. Крясъците им не бяха изпълнени точно с паника, по-скоро с някаква неопределена тревожност. Възможно ли беше това да е мирисът на чайка? Май приличаше повече на папагал. Тигърът тръсна глава, отново задиша шумно и стъпките му отекнаха във всекидневната. Рут се разстрои. Сега, когато имаше Фрида и Ричард, от него нямаше смисъл; подготвил беше пътя за тях и беше станал излишен. Ослуша се за някакви промени в издаваните от тигъра звуци и когато ги долови, стигна до абсурдното заключение, че той е в коридора, че всъщност в къщата й има два тигъра, че насекоми прояждат мебелите, а може би има и глиган. Заспа, изгубена в догадки. В това отношение беше късметлийка – винаги се е радвала на добър сън, без значение колко е разтревожена, но нощта й беше изпълнена с плашещи сънища. Събуди се сутринта, почувства тежестта на котките върху юргана около краката си и направи извода, че след като е съумяла да заспи въпреки опасността, значи не вярва в съществуването на тигъра.
– В крайна сметка – произнесе тя на висок глас, – няма никакъв тигър.
Котките я удостоиха с любопитен поглед и започнаха да се мият. Рут се облече. Разчеса косата си. Нямаше тигър. Не и снощи, нито когато и да е било. Днес ще се обади на Ричард, но не за да му каже, че отива при него. Не, все още не. Просто ще чуе гласа му.