Често си говорим за литературата като за магия, все едно шедьоврите й се появяват без усилия. Държим се като че ли всеки с лекота може да организира ежедневието си, да се храни и да подреди бюрото си и дома си като любимите си писатели, а като копира ежедневието му – може да напише и някой друг бестселър.
За нещастие писането на книги е тежък труд, без значение какво правиш. Когато работиш се налага да си като наемник, да се съобразяваш с мястото, да си постоянен и да работиш отдадено всеки ден.
От друга страна, когато наистина харесат някой роман, най-запалените читатели са като завладени от някакво мистериозно удовлетворение и пълни с любопитство къде и как е бил създаден. Това се превръща в истинска откривателска мисия, както, когато си влюбен, искаш да откриеш всичко за любимия, къде е роден, къде е израснал. Това не означава, че искаш да знаеш наистина всичко, защото все още вярваш в магията. Но най-малкото – подобно откривателство е забавно. Затова, за вътрешно удовлетворение на най-любопитните, сайтът lithub.com надникна в някои от стаите, в които са създадени шедьоври на световната литература. Някои от тях са мрачни, някои – красиви и подредени изящно, но всички те са вдъхновили по един или друг начин велики писатели за велики творби.
Уортън е позната с любопитния факт, че е написала някои от най-хубавите си книги в леглото, излегната сутрин, заобиколена от кучетата си. В спалнята й в дома й The Mount (Хълмът) тя пише и книгата, която я прави известна – „The House of Mirth“, а също и „Итън Фром“, като хвърля всяка изписана страница на пода, за да мине по-късно секретарят й, да ги събере, организира и препише.
В къщата си в Куба, наречена „Finca Vigía“ и построена през 1886 г. от каталунския архитект Мигел Паскуал и-Багер, Хемингуей пише седем книги, включително „За кого бие камбаната“, „Безкраен празник“ и „Старецът и морето“. Той пише в библиотеката, която е описвана като приятно дълго помещение с висок таван, опасано с високи лавици за книги. Пред прозореца е Бюрото – огромна мебел, близо 3 метра дълга и широка около 1, наподобяваща по форма бумеранг от полирано тъмно дърво.
Подобно на Хемингуей и Йън Флеминг, Агата Кристи е честа посетителка на хотел „Пера Палас“ в Истанбул. Любимата й стая е номер 411. Според информациите точно в нея тя пише шедьовъра си „Убийство в Ориент Експрес“.
Собствениците на хотела премебелират стаята й от тогава, като я „ъпдейтват“ с картини на тема Агата Кристи. Хотелът обаче още съществува и най-запалените феновете на Кралицата на криминалния роман могат да отседнат в нейната стая, въпреки че истинският „Ориент Експрес“ отдавна вече не се движи.
Макар че израства в Мисури и се мести в Кънектикът, Марк Твен прекарва повечето лета в Елмира, Ню Йорк, в имението на тъста си. Той пише много в осмоъгълната хижа, която снаха му построява за него. Там се раждат „Приключенията на Том Сойер“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Един янки в двора на Крал Артур“ и др. В едно писмо той описва хижата по следния начин: „Това е най-прекрасното здание, което някога съм виждал. Осмоъгълно, с вдигнат покрив, всяка стена си има голям прозорец. Намира се в пълна изолация на върха на възвишение, от което се виждат долината, градът и близките сини планини. Това е едно удобно гнездо, стая с кушетка, маса и три-четири стола, а когато бушува буря в долината и светкавиците озарят хълма, дъждът барабани по покрива над главата ми. Представете си само какъв лукс.“
Хижата може да бъде посетена и днес. В момента тя е част от кампуса на колежа на Елмира.
Роалд Дал също разполага с хижа за писане. Всъщност тя е вдъхновена от друга подобна – тази на Дилън Томас. Той пише всичките си книги в нея след построяването й – в средата на 50-те. Издига я приятелят му Уоли Сандърс за около 80 лири. Там се появяват „Матилда“, „ГДВ“ и „Чарли и шоколадовата фабрика“.
След като е изгонен от Франция Юго си купува къща на остров Гърнзи. Там, в стаята си за писане, наречена „Кристалната стая“, той съзерцава изпълнените със светлина гледки наоколо и написва мрачния си шедьовър „Клетниците“. Цялата къща също е красива като произведение на изкуството.
Бредбъри пише „451° по Фаренхайт“ на пишеща машина под наем в мазето на библиотеката „Пауъл“ на УКЛА. „През 1950 година се роди първото ни дете. През 1951 дойде и второто. Така че домът ни беше пълен с деца“, спомня си в интервю писателят и допълва: „Беше много шумно и прекрасно, но нямах пари да си наема офис. Скитах из кампуса на университета и минах покрай библиотеката, когато открих, че там има стая за писане на машина, където си наемаш машина за 10 цента за половина час. Отивах там с пълен джоб моменти. Така започна да се ражда романът. Девет дни по-късно беше завършен. Божичко, какво място за писане беше това. Тичах нагоре-надолу по стълбите, за да взимам книги и да търся един или друг печат, след това се връщах на бегом, за да го сложа в книгата. Книгата сама се написа за 9 дни, защото така ми нареди библиотеката.“
Той пише и разказът „Пожарникарят“ през 1950 г., който му излиза 9,80 долара. След това се връща отново, за да допише най-прочутия си роман през 1953 г.
Днес мястото е преобразено и служи за офис, но има паметна плоча, която отбелязва какво се е случило там.
Джулиан Барнс работи цели 30 години в една стая в Северен Лондон. Тук се ражда „Предчувствие за край“, както и много други негови романи. „Намира се на първия етаж и гледа към върховете на две дървета, които цъфтят преди да се разлистят. Така, ако имам късмет мога да се наслаждавам едновременно на сняг и розови цветчета на голите клони.“