Лира Литературно-рекламна Агенция
На 21 август преди точно 50 години танкове и ботуши смачкват най-нежното цвете, което човешкият дух може да отгледа – свободата
Пражкият замък осъмва обграден
Само тази нощ – 20 срещу 21 август, на летището в тогава чехословашката столица се приземяват около 220 самолета с елитни съветски войски. Към своите цели са тръгнали и съюзниците им – поляци, унгарци, българи… Интересното е, че ГДР също е подготвила войски, които обаче така и не прекрачват чехословашката граница. Албанците и румънците пък директно отказват. По- късно същата година Албания напуска окончателно военния пакт, наречен Варшавски договор.
Интервенцията е предложена от Тодор Живков
Споменава го чешката страница в Уикипедия, посветена на окупацията. В деня след нея пък словашката преса помества любопитен репортаж от България за одобрителната реакция на случващото се. В същото време в Братислава и Прага гърмежите зачестяват. Документите днес ясно показват, че войниците са със заредени оръжия. Според очевидци стрелят или във въздуха, или директно в тълпата. Точният брой на жертвите всъщност и до днес е догадка. Споменава се цифрата 137.
Десет от мъртвите минават през ръцете на една от дежурните в Бърза помощ. Младата жена оставя безценно свидетелство под формата на писмо, което пише до родителите си. Смяната й продължава сто часа.
Най-напрегнато е в радиото
Точно то разпространява действителна информация за положението в страната. Гърмежите и провокациите зачестяват, но излъчванията продължават. Именно там младата лекарка отклонява дулата на съветските автомати, за да окаже спешно помощ. После така остава в аналите на медията – неизвестната героиня от радиото.
За около седмица съюзниците овладяват ситуацията
Западният свят реагира най-вече с възмущение. Отношенията със СССР са по-важни. Няколко месеца по-късно войските тихомълком се изнасят от Чехословакия – с едно изключение, съветските… Те остават там до 1991-ва.
Прага и цяла Чехия е като едно голямо пано тези дни
Спомените за случилото се преди 50 години са навсякъде. На бял свят излизат фотосвидетелства. Добре познатите оцелели кадри пък за пореден път са изложени. Говори се, спори се… но заедно с това купчинката цветя върху паметната плоча на Ян Палах на Вацлавския площад е все по-голяма.
Окупацията ражда и културни феномени
Един от най-ярките примери е Йозеф Шкворецки. През 1969 г. той се озовава в Щатите по покана на Университета Корнел заедно със своята съпруга. По време на пребиваването си получава информация, че подготвяната за печат в Чехословакия негова книга „Танковият батальон“ е спряна. И решава да избере свободата. В следващите 20 години издава близо 300 книги на автори, които трудно биха получили шанс в полуокупираната си родина. Един от най-ярките примери за това, което прави, е излизането на „Непосилната лекота на битието“ – забранената книга на Кундера.
Чешките книги и с днешна дата са своенравни
Заедно с това обаче крият неподозирана мекота и приказност. Един от примерите е „Бос по стърнището“ от Зденек Сверак. Ако помните филма „Коля“, значи е и за вас… Сверак е сред най-обичаните публични личности в Чехия днес. И заради филмите си, и заради музиката, и заради благотворителността.
Михал Вивег го изпреварва поне по тиражи
Тъмната страна на Чехия днес описва в „Мафия в Прага“ и „От Храда вее мраз“. Интересни са и заради аналозите, които може да направи човек с нашата балканска действителност.
Уханна и красива е Чехия при Иржи Хаичек
Един от ценените и обичани съвременни автори, той е майстор на увлекателните сюжети. В пълна сила си личи това от сборника с разкази „Спомени за една селска вечеринка“. Любимият му подход е да смесва съвременни проблеми с дълбоко лични истории. И се раждат увлекателни книги като „Рибя кръв“ и „Селски барок“, които също са преведени на български.
За 1968-а и книгите след това: Краси Проданов
