Лира Литературно-рекламна Агенция
Нашият книжен инспектор е първият по рода си в България – и избра за своя дебют необикновена книжарница
Да си таен читател е предизвикателство
Преди да ви разкажа за първата си мисия, ето всъщност защо правим всичко това… Книжарниците си имат рафтовете с бестселъри, но и много лавици, които остават в сянка. Искаме просто да изкараме на показ хубавите им страни или пък да ги разкритикуваме, стига да е нужно. Но да го направим със същата любов, с каквато разтваряме нова книга.
И така, ето ни на морския бряг
Избирам точно Бургас и защото е лято, и защото според информацията точно тук е хвърлила котва една от двете мобилни книжарници у нас. Другата е в Созопол, но тази в областния град сякаш е на по-атрактивно място – точно до пясъчния фестивал, който вече е традиционен за Бургас, и на няколко минути от плажа.
Край книжарницата обаче има и ново забавление
Голяма палатка обещава среща с какви ли не влечуги, които – честно казано, предпочитам да обитават само книгите, които чета 
Подминавам я и спирам пред крайната цел – малкото автобусно царство на книгите. Понечвам да се разочаровам, като виждам, че по обяд има почивка, но всъщност до отварянето остават двайсетина минути.
Използвам ги да направя някоя и друга снимка
Автобусът е леко загадъчен отвън и освен надписи, примамливи за всички, които обичат книгите, друго не се вижда. Затова си избирам пейка и се посвещавам на плодчетата, които разнасям в раницата от сутринта.
Скоро обаче става весело
„Татко, тук какво има“, пита русначе на родния си език и сочи автобуса-книжарница. „Книги!“, отговаря родителят. „А тук?“ – „Змии!“ „Искам при змиите“, прави избора си малчуганът.
Първият критерий е точността
Избрал съм си няколко точки, по които да оценя книжарницата. Първата наистина е работното време като цяло, но също и точността – сиреч кога ще отвори… Следва атмосферата вътре, включително комфорта, разнообразието от книги, комуникативността и отношението на персонала и накрая, цялостното впечатление.
Първата точка е изпълнена перфектно
Точно на минутата, даже без да видя как се случва, вратата на мобилната книжарница плавно се отваря. Мисля си, че съм единственият, който чака, обаче истината е различна… Почти веднага вътре нахълтва цяло семейство, но автобусът след миг ги изплюва – и те са за змиите
Влизам бавно и уж случайно
Оглеждам се, за да видя как изглежда автобусът отвътре. Признавам, че съм си го представял по-тесен – а той е достатъчно широк и с много въздух. Лавиците са наредени плътно покрай стените, от горе до долу.
Все пак момче и момиче са ме изпреварили
После разбирам, че са брат и сестра, но да ги оставим засега да разглеждат на спокойствие.
Персоналът е сведен до минимум, което в случая е предимство. Симпатично момиче ми се усмихва и ме оставя да си зяпам на воля – това също ми харесва.
Поради малкото пространство, тук на практика са събрани актуални хитове плюс книги, които са знакови в последно време. Впечатлението е за богат избор, но в същото време трудно ще намерите на такова място примерно наръчник за ремонт на багери. По-скоро идеята е да изберете нещо за подарък, да зарадвате себе си, да откриете нов популярен автор.
Как работи схемата ми показват двамата младежи
Както ви казах, от разговора им в един момент разбирам, че са брат и сестра. Закотвили са се пред фентъзито и тийн-книгите – и до последно ще останат там
Решавам, че само ще гледам, без да купувам
Бързо обаче си набелязвам две-три заглавия, но полагам усилия и се въздържам. Междувременно влизат още няколко човека, оглеждат се и излизат. Вътре е хладно и приятно, така че цялостно можем да оценим атмосферата като повече от добра.
Мамо, може ли две
Това вече е реплика на момичето. Изкрясква през вратата и пак се залепя за книгите. Майката обаче нахлува почти веднага и очаквам словесна престрелка, след която едната книга да бъде жертвана. Но става точно обратното… Жената на средна възраст се усмихва, пита дъщеря си какво си е избрала, а тя й показва. Едното е Рик Риърдън – някое от томчетата за Пърси Джаксън, а другото е фентъзи. Тук се намесва братчето, което убеждава и двамата, че е редно да си вземат „Забранете тази книга“. И успява! Даже добавя някакво заглавие на футболна тематика към нея.
Гледката друг да купува книги е подлудяваща
Нервите ми са тънки, все пак Затова оставям семейството при неговата си купчинка и измъквам от съседната лавица нещо, което от началото ми е хванало окото. Признавам, че до този момент не съм чувал за Лоренцо Мароне. Пък и заглавието ми харесва: „Изкушението да бъдеш щастлив“.
Завършваме с теста за книжаря
Комуникацията с книжаря е от ключово значение дали ще си тръгнем от една книжарница усмихнати. Решавам да провокирам момичето на касата и я моля да ми разкаже нещо повече за книгата на Мароне, която съм избрал. Тя обаче признава, че не я е чела, добавяйки, че се търси и купува. „Тогава вие какво четете?“, питам я, а тя мълниеносно затваря разтворената книга и я скрива… Обяснението й е, че не било качествена литература, а някакво фентъзи – от реакцията ми става мило, честно казано… После се разделяме с усмивка и се гмурвам в горещия бургаски следобед. Отнасям от мобилната книжарница книга и като цяло, изненадващо добро преживяване. Дано да я заваря, когато наесен отново ида в Бургас!
В ролята на тайния клиент се превъплъти Краси Проданов
